Задъхана, тя се опря на стената на обора, затвори очи и позволи на звуците и миризмите да я обгърнат — на прясно сено, зърно с меласа, оборски тор, коне и… нещо друго. Парфюм? Не…
Чу гласове и тръгна към отворената врата.
— Крадец. Това сте вие, сър. Обзалагам се, че имате една-две карти в ръкава — долови познат глас.
— Вече ми дължите един шилинг, Бен. — Мъжете се разсмяха.
Миракъл влезе и загледа двамата посивели мъже, наведени над пръснатите върху масата карти.
Бенджамин пръв вдигна глава. Очите му станаха като палачинки. Той скочи и катурна трикракото столче, на което седеше.
— Мили Боже! Мили Боже! Какво правите тук?
— Бенджамин? О, Бенджамин! — извика тя, разцъфнала в усмивка и щастливо се разсмя. Затича се и увисна на шията на слисания прислужник. Прегърна го силно, докато той стоеше неподвижен като истукан. — Липсвахте ми — призна му тя. Пусна го и се взря в пребледнялото му лице. — Какво правите тук?
— Аз… Хм! Аз…
— Да не сте дошли да работите за лорд Бейсингстоук?
— Дошъл да работя? — Той примига, преглътна и закима. — Да. Да, така е. Работех за Негова Светлост… временно. Струва ми се имаше някаква уговорка… Точно така. Дойдох да работя за Бейсингстоук.
Тя го притисна с обич. После се обърна да види събеседника му, но той вече не седеше на масата. До трикракото столче обаче бе подпрян бастун с дръжка във формата на конска глава. Погледът й се премести към вратата в дъното. Джон явно се опитваше да се измъкне. Той замръзна. И бавно се обърна.
Миракъл не можа да промълви дума. Дъхът й секна. Сълзи бликнаха от очите и потекоха по страните й. Стори й се, че ще припадне.
Джон сведе зачервените си очи и едвам изрече:
— Ами… Човек си седи на чашка с някой другар и мести картите, когато неочаквано се появява някоя стара приятелка с веселото „здравей!“.
— Приятелка ли, сър? — попита тихо тя. — Ще продължавате ли да ме наранявате като отказвате да ме признаете за това, което съм всъщност? Как съм могла да бъда толкова сляпа през всичките тези години? Как съм могла да не разбера? Всеки път, когато ме завивахте в леглото, разказвахте ми приказки и ме целувахте за лека нощ, аз заспивах, представяйки си, че вие сте мой баща.
Джон изпъна рамене, поокашля се и най-сетне срещна погледа й.
— Обичах я, вие знаете. Повече от живота си.
— Зная го.
— Но тя бе влюбена в Кавендиш. А онова, което е дълбоко скрито в сърцето, не се променя за една нощ. Не и ако е истинско. В любовта заедно с доброто приемаш и лошото, със съзнанието, че доброто ще превърне лошото в нещо незначително. Това е жертвата, която направих, за да остана с нея и с вас. Няма да търся повече оправдания за онова, което сторих.
Усмихната, тя се приближи до него. Джон разтвори силните си ръце и Миракъл се озова в прегръдките му. Дълго я притискаше, докато всеки от тях овладя чувствата си.
Най-сетне тя подсмъркна и се отдръпна. Отправи му един от старите си войнствени погледи и очите й се разшириха.
— Какво всъщност, по дяволите, дирите тук?
Той погледна през рамото й към Бенджамин, който продължаваше да стои неподвижно пред прочувствената сцена.
— Обяснете й защо съм тук, старче — подкани го Джон.
— Защо сте тук ли? Ами… Хм! Ъ-ъ!…
— Като сватбен подарък — изтърси Джон толкова неочаквано, че Миракъл подскочи. — Годеникът ви ме доведе. Негова Светлост. Разбрал, че не можете да се омъжите без присъствието на единствения ви приятел.
— Но защо в Бейсингстоук? Защо не в Лондон?
— В Лондон ли?
Някъде някакъв кон изпръхтя. Чу се трясък. Мощен тропот на копита.
Миракъл заобиколи бавно Джон и надникна в тъмния коридор. Сърцето й се разтуптя. Дишането й се ускори.
Напитов излезе от конюшнята. С извита шия, наострени уши и издути ноздри, той сякаш се опиваше от вятъра. Когато я видя, животното я поздрави с мощно цвилене, отметна изящната си глава, а черните му очи заблестяха.
Миракъл изтича да го посрещне, обгърна гладката му шия и зарови лице в гривата му.
— Джон, скъпи! Вие сте ги довели! — Като плачеше и се смееше едновременно, тя се обърна към Джон. — Но защо не ги закарахте в Лондон?
— Да-а-а — Джон погледна към Бенджамин, който му смигна.
— Те трябваше да бъдат вашия сватбен подарък — обясни Бенджамин. — Изненада. Да ви бъдат поднесени след церемонията. От лорд Бейсингстоук.
Джон се намръщи. Бенджамин прехапа устни.
— Бейсингстоук? — попита Миракъл. — Че защо Бейсингстоук?