— Вие какво? — извика тя, когато тишината се проточи безкрайно. — Бейсингстоук? Бейсингстоук!
Миракъл изтича по пътеката до мястото, където преди минута бе сянката. Взираше се отчаяно в тъмнината. Разочарованието притисна гърдите й, когато разбра, че той отново е изчезнал.
Тогава погледът й падна върху пътеката. Коленичи и внимателно вдигна бялата роза с дълга дръжка, която лежеше там. И се усмихна.
Глава 24
— Скъпа, изглеждате ужасно! — възкликна Ели и изпусна кифлата в чинията. Стана от стола си, втурна се към Миракъл и нежно обхвана лицето й. Огледа го и се намръщи. — Пак не сте спали. Просто не бива да продължавате така. Имате ужасно измъчен вид. А очите ви… Джонатан, скъпи, поговорете й. Непременно трябва да я убедите да си почива повече.
Облегнат на стола си, Джон бе сплел ръце върху заобленото си коремче. Погледна Миракъл, която се отскубна от Ели, и седна. Момичето унило се вторачи в чинията си, отрупана с бъркани яйца, шунка и кексчета, плувнали в масло и мед. Чудеше се дали ще удържи да не повърне.
Ели зае мястото си до масата за закуска и каза:
— Имам едни прахчета. Ще ви помогнат да заспите.
— Не искам никакви прахчета — възрази категорично девойката и избута чинията си настрани. — Ако става въпрос за това, въобще не искам да спя.
— Но защо? — запитаха Ели и Джон в един глас.
— Защото аз… — тя прехапа устни.
— Цяла нощ сте яздили проклетия кон — скара й се Джон.
— Не съм.
— Чела си? — предположи Ели.
— Не съм.
— Тогава защо? — попитаха те пак едновременно.
— Чаках го да се върне.
— Кого?
— Бейсингстоук.
Очите на Ели се разтвориха широко. Джон се изпъна като струна.
— Срещнах го. Преди няколко нощи. Първо в къщата, а после в градината. Беше тъмно и не можах да го разгледам.
Ели се отпусна. Джон се изкашля.
Миракъл въртеше в ръце ножа и вилицата от сребро, украсени със сложни орнаменти и семейния герб.
— Толкова е добър. Изглежда стеснителен. Грозен ли е?
— Грозен? — изсмя се Ели, преди да се усети.
— Представям си го нещо като човека-звяр. Защо иначе ще се крие толкова старателно от мене? А може би има белези, които го обезобразяват?
Ели усърдно мажеше едно кексче. Джон си наливаше шоколад.
— За мен не би имало значение, ако е така — продължи Миракъл и се усмихна сама на себе си. — Най-красивите неща в живота не могат да се видят, нито да се докоснат. Трябва да се почувстват със сърцето. Усещам, че сърцето на Бейсингстоук е прекрасно. Огледайте наоколо, Ели. Всичко е съвършено. Къщата, земята, хората — всичко излъчва любов.
— Бихте ли желали още малко захар, Джон — запита Ели.
— Да, благодаря. А вие бихте ли искали още мед, Ели? — запита той на свой ред.
— О, да. Много сте любезен.
Малко по-високо Миракъл продължи:
— Преди три нощи разговаряхме доста дълго пред статуята. Оттогава всяка нощ ходя там и чакам с часове. Но той не се появява.
— Миракъл — усмихна се Ели с разбиране, — престанете да си фантазирате. И си отпочинете добре през следващите дни, защото ще имате нужда от сили. — Тя погледна Джон и въздъхна. — Получих вест от Нейна Светлост. Пристига скоро.
— Със свитата си?
— Датата на сватбата вече е определена. Поканите са разпратени. Скъпа моя, ще се омъжите за херцога само след една седмица.
Миракъл стисна ръба на масата.
— След една седмица?
— Зная какво си мислите — започна Джон.
— Не! Вие не бихте могли да знаете. Нямам ли и аз думата? Още не съм решила дали искам да взема тоя глупак.
— Миракъл! — със скръстени в скута ръце Ели изчака, докато момичето се поуспокои. — Хора като херцогинята нямат време да се занимават със сантиментални девойки, които не знаят какво искат. — Изражението й малко се смекчи. Ели се протегна през масата и стисна ръката на Миракъл. — Разбирам как се чувствате. Джон също. Но това, което преживявате сега, е нормалната паника преди сватбата. Всички булки го изпитват. Съвсем естествено е да се съмнявате в чувствата си.
— А вие? Желаете ли аз да се омъжа за херцога, сър?
— Мене ли питате?
— Да. Вие сте моят баща!
Джон преглътна. Лицето му леко почервеня.
— Да.
Мачкаше салфетката и събираше мислите си. Първото му решение като неин баща. Трябваше да бъде справедливо и продиктувано от любовта, предаността и загрижеността на родителя, а не на другаря и приятеля. Най-сетне пресрещна погледа й и каза: