— По-скоро бих умрял, отколкото да те гледам как се съсипваш самотна на онзи остров. Както скъпата ти майка.
— Разбирам… Ами, тогава… Предполагам, че като послушна дъщеря ще трябва да се подчиня на желанието на баща си.
Свитата пристигна същия следобед: седемдесет прислужника, градинари, камериерки, камериери, специалисти по вътрешната украса, осем готвачи (всеки от които обяви кухнята за своя), експерт-коафьорки (всяка от които обяви косата на Миракъл за своя) и три карети, пълни с шивачки.
Буквално смъкната от гърба на Напитов, Миракъл бе заведена в Бейсингстоук Хол, съблечена, измерена и набодена с карфички. Около нея ятото възбудени жени спореха, обсъждаха, разсъждаваха и разискваха как точно да изглежда сватбената й рокля. Въпросът не можа да бъде решен, докато вратата не се отвори със замах и в стаята не влетя някакъв тънък като върлина мъж в кремав копринен костюм. Той размаха солидна кожена папка с модели, отвори я на една нечувано екстравагантна рокля, която бе скицирал лично, и обяви:
— Voila!
Шивачките заохкаха и заахкаха. Пляскаха с ръце и се кискаха. Моделиерът се изхили самодоволно изпод дългия си нос. След като жените бяха изсипали достатъчно ласкателства, той прикова Миракъл с мъничките си лъскави като мъниста очички и запита:
— Е? Мадмоазел одобрява ли?
— Има ли мадмоазел някакъв избор? — имитира го тя и тънките му веждички отскочиха чак до линията на косата.
Намусен, той изхвърча от стаята.
— Е? — запита Миракъл зяпналите шивачки. — Одобрявам.
Започнаха пробите. Достатъчно дрехи, за да се преоблича няколко пъти на ден през цялата година, помисли си Миракъл. Утринни рокли; рокли за чай; обедни; следобедни; вечерни тоалети. Имаше и дрехи за през нощта. Поразително деликатни дребни нещица, които караха страните й да руменеят и извикваха спомените й за прекараното със Солтърдън време. Сега те й нашепваха, че не се омъжваше за съвсем непознат мъж. И че някога бе изпитвала страст към него.
Тази нощ той отново дойде при статуята.
След като го бе чакала буквално цяла вечност в тъмнината, Миракъл беше загубила надежда и понечи да си тръгне.
С тихи стъпки той се приближи зад гърба й и улови нежно раменете й.
— Имате ли нещо против? — прошепна в ухото й. — Да постоим така един момент.
Миракъл въздъхна облекчено и кимна с глава.
Той допря едрото си топло тяло до нея и тя изпита странно усещане за безопасност и сигурност. Мъжът опря брадичка върху главата й и призна:
— Липсвахте ми.
Какво можеше да каже тя? Можеше ли дори в себе си да се съгласи, че думите му я бяха развълнували? Не й се щеше той да разбере, че през целия ден непрекъснато беше мислила за него. Че часовете й бяха изпълнени с очакването да го срещне пак.
— Денят на сватбата е вече определен — замаяна, тя чувстваше силните удари на сърцето му до себе си. Топлият му дъх докосваше бузата й. Пръстите му нежно масажираха ключиците й. — След една седмица ще бъда вече съпруга на Солтърдън. Ваша сестра по женитба. Доволен ли сте? Ще присъствате ли на сватбата? Ще се срещнем ли най-сетне лице в лице?
— Не — отвърна категорично той. — Няма да присъствам на сватбата ви.
— Но…
— Имам неотложна работа извън страната.
Тя потръпна от разочарование.
Той я притисна.
— Студено ли ви е?
— Не. Просто мислех… за бъдещето си.
— Като херцогиня ли?
— Като съпруга на брат ви.
Тя се облегна плътно върху него, успокоена от силата и нежността му. Това бяха ръце, които умееха да предложат на една жена убежище и любов. Те биха я крепели, когато се почувства слаба и биха й дарили свобода, ако пожелаеше да полети.
— Разкажете ми как прекарахте деня — подкани го тя. Би сторила всичко само този момент да продължи, да не бъде принудена да се върне в стаята си и да размишлява за идната седмица.
— Яздих до най-далечната част на моя имот, за да се убедя колко неплодородна е станала земята там. Посевите бяха слаби и съвсем не тъй избуяли както миналата година.
— Може би се е изчерпала, сър. — Лицето й пламна. — Много съжалявам. Сигурна съм, че не бихте желали съвет от една жена.
— Ако бихте могли да помогнете по някакъв начин, кажете го.
— Ами… — Миракъл погледна към тъмния пейзаж. Сърцето й ускори ритъма си от обзелия я ентусиазъм и от факта, че той бе потърсил нейното мнение. — През последните дни яздех Напитов из цялото огромно имение. Всичко, което видях, ме впечатли и порази. Намирам обаче — тя прочисти гърлото си, — че могат да се спестят пари, ако промените начина на обработване. Както и отглеждането на животните.