Лейди Кавендиш мълчеше. Прислужницата напусна стаята.
Миракъл се обърна пак към портрета и се вгледа в очите на Бейсингстоук.
Следващите два дни бяха истинска вихрушка. Отново пробваха сватбената рокля и прикята. Фризьорките дълго спореха как точно да подредят косите й, за да подчертаят най-добре воала. Поднасяха й списък след списък на ястия и вина. Дойдоха първите каруци с подаръци. Започнаха да пристигат и някои от петстотинте гости, които херцогинята бе поканила.
Петстотин! Поне стотина бяха най-близките приятели на Нейна Светлост и естествено щяха да отседнат в Бейсингстоук до края на тържеството.
Вечер Миракъл, седнала между Ели и Джон, забавляваше най-любезно поканените аристократи, като водеше празни разговори за времето, модата и менюто.
Едва късно след полунощ можеше да си позволи да се строполи в леглото. Но само за да прекара останалите часове, като се върти и мята в постелята. Отново и отново преживяваше среднощните мигове в градината и фаталния момент, когато отметна копринения шал от портрета на Бейсингстоук.
Една вечер тя се оправда със силно главоболие. В полунощ чакаше до статуята и се разкъсваше между надеждата, че той ще дойде, и съмнението, че няма да го види.
Той дойде. Както при втората им среща той остана на разстояние — една сянка в нощта.
— Милорд — тя се мъчеше да прикрие трептенето на гласа си, — нашите разговори ми липсваха.
— Бяхте много заета.
— Гостите ви се чудят къде може да сте.
— Те не са мои гости, а ваши.
— По-точно на баба ви.
— Да, може и така да се каже.
— Разбрах, че тя и Солтърдън пристигат утре.
— Баба има слабост към помпозните появи.
Миракъл тръгна в тъмнината към гласа. Сърцето й заби лудо.
— Милорд, имам една молба към вас. Нека това бъде вашия сватбен подарък.
— Ще изпълня всичко.
— Любете ме!
Той шумно си пое дъх. Може би израз на изненада?
— Тук — натъртено рече тя и разкопча семплата рокля, която нарочно бе избрала. — Сега. Върху тази трева. Сред тези цветя. Любете ме, Бейсингстоук, умолявам ви!
— Вие сте луда!
Дрехата се свлече от раменете й. Дръпна тежките гребени, украсени с перли, и косата й се разпиля като водопад.
— Щом ще ставам съпруга на Солтърдън и ще бъда принудена да понасям цял живот студените му ръце и очи, поне да имам спомена за вас, за да сгрява сърцето и тялото ми.
— Не ми причинявайте това! — гласът му я умоляваше тъй отчаяно, че тя се почувства разтърсена и засрамена.
Но трябваше да узнае истината. Това бе единственият начин да провери дали инстинктът й не я лъжеше. И дали мислите, които сновяха в главата й, не бяха само идиотски фантазии, съградени от усилието й да отрече действителността — че след четири дена се омъжва за човек, когото не обича и никога не е обичала.
— Моля ви! — гласът й затрептя.
Сянката се раздвижи и изчезна. Леко прошумоляване на храстите.
Миракъл затвори очи. Разочарованието я смазваше.
Изненадващо тя го усети зад себе си. Той положи загрубелите си ръце върху раменете й, плъзна ги надолу и обхвана нежно голите й гърди. Обсипа тила й с топли целувки. Езикът му проследи влажната пътека зад ухото й.
Усети, че се разтапя. Олюля се. Стисна зъби, за да заглуши едно стенание на внезапна наслада, която се стече през нея и се съсредоточи между краката й. Отново изстена, когато удоволствието започна неистово да нараства. Накрая се превърна в горещо пулсиращо напрежение. Когато пръстите му се хлъзната към това свръхчувствително място, бедрата й се разтрепериха. Гърдите й натежаха и цялото й тяло потръпна от страст.
Внезапно се извърна, за да види лицето му, но долови само бегло чертите. Стискаше белите си зъби. Устните му се разтягаха като при болка. Той вплете ръце в косите й и я притисна към гърдите си. Опипом тя разкопча стегнатия му брич и освободи втвърдената му мъжественост. Той пулсираше и бодеше корема й. Клейтън я повдигна. Ръцете му обхванаха гладкото й малко задниче. И я прониза.
Тя се вкопчи в плещите му. Краката й се сключиха около него.
Той се свлече на колене. После се отпусна на постелята от косите й върху влажната трева. Гърдите й притискаха неговите. Бедрата й се напрегнаха. Беше изпълнена с него. Пулсираше с неистовия ритъм на туптящото му тяло. Тласъците бяха брутални, мощни, като че бе овладян от собствената си дълго овладявана страст.