Апогеят дойде твърде бързо. Тя се изви нагоре, забила пръсти в гърба му, и извика от облекчение. Бедрата й потръпваха. После остана като парализирана от прекрасното освобождение. С един последен тласък и животински стон той я изпълни с горещата си течност — избухваща, заливаща, къпеща. Сетне падна върху й със смъртен стон.
Прекалено слаба и изчерпана, за да отвори очи, Миракъл лежеше под него. Тя се носеше върху прилива на пълната наслада. Задоволена. Изпълнена. Сигурна и щастлива. Най-сетне в прегръдките му.
„Скъпи мой Бейсингстоук“, промърмори тя и се пресегна към него, но откри, че по време на унеса й той я бе напуснал отново. Лежеше сама върху леглото от смачкана росна трева.
Изправена пред портрета, кръстосала ръце пред гърдите си, сякаш да се предпази от проникналия в костите й студ, Миракъл се взираше в очите на мъжа, който я бе любил толкова страстно само преди часове.
Защо? Защо? Как изобщо е възможно?
Пред вратата се чу шум. Миракъл се огледа.
В стаята влязоха херцогинята на Солтърдън и самият херцог.
— Ваша Светлост — рече девойката безизразно и се поклони леко. — Кога пристигнахте?
— Преди часове. Вече се бяхте оттеглили в леглото заради главоболие.
Погледът на Миракъл се отмести от лицето на Солтърдън, от тези студените очи и надменния израз.
Херцогинята застана зад нея и погледна портрета с повдигнати вежди.
— Можеше поне да се облече по-официално — промърмори тя.
— Но тогава нямаше да бъде Бейсингстоук, нали, Ваша Светлост? — забеляза Миракъл. — Бейсингстоук е земеделец. Просто един земеделец, който пет пари не дава за модата и за етикета в обществото. Предпочита вятъра в косите и слънцето в лицето си.
Херцогинята вдигна по-високо свещта. Бялата й коса падаше меко върху наметнатите с шал рамене.
— Мила моя, крайно време е да си поговорим — заяви тя.
Глава 25
Изражението й помръкна и известно време тя остана безмълвна. Той разглеждаше червените плодчета помежду им. Отново и отново. После винаги щеше да свързва бодливата зеленика с предложение за женитба. Батшеба се обърна решително към него:
— Няма смисъл — рече тя. — Не искам да се омъжа за вас.
Съобщението пристигна точно когато Клейтън напускаше къщата. Беше твърдо решил да се махне от Бейсингстоук колкото може по-бързо. Така и така се бе забавил прекалено много. Снощната авантюра изобщо не биваше да се случва. Причината бе проклетата му слабост, когато ставаше въпрос за нея. С пълно съзнание и безрезервно той бе любил жената, за която брат му възнамеряваше да се ожени само след няколко дни. И именно тя го бе подтикнала да го стори.
Какво я бе прихванало? Да се насочи към друг мъж, към човек, когото почти не познава?
Според Бенджамин херцогинята и Трей пристигнали предишната вечер към полунощ. Според слуховете те отвели Миракъл в една стая, заключили се и останали там до изгрев слънце. После Бен му бе предал бележката:
Очаквам вас и брат ви в моите покои в десет часа. Нито минута по-рано, нито минута по-късно. Разбира се, трябва да се представите подобаващо.
Точно в единадесет и четвърт Клейтън, облечен в ежедневния си брич и ленена риза, прекоси моравата, без да обръща внимание на любопитните групички, които се разхождаха из градините, пиеха чай в беседките или играеха крикет по ниско окосената трева.
Влезе в приемната на херцогинята през отворения френски прозорец, за миг бързо огледа обстановката и рязко се спря, когато Трей стана от креслото и грациозно пристъпи към него.
— Затворете вратата — каза херцогът с тон, нетърпящ възражение.
— Къде е баба?
— Задържаха я. А сега затворете вратата.
Клейтън нетърпеливо се подчини.
Трей, както винаги великолепно облечен, се приближи до бюфета с напитките.
— Опасявам се, че се налага най-напред да пийна нещо. Препоръчвам ви същото.
— Не сме ли подранили, Ваша Светлост?
— Никога не е рано за една подкрепителна глътка, скъпи братко.
След като наля порто на себе си и бренди на Клейтън, херцогът му подаде чашката и заповяда:
— Седнете.
Клейтън неохотно седна. Държеше питието и наблюдаваше изражението на брат си. Нямаше съмнение. Нещо не бе наред. Нормалното безцеремонно и безгрижно държание на Трей беше изчезнало. Изражението му бе мрачно. Направо нервно.