— Ти? Хипнотизиран от жена от долно потекло?
Херцогът се прокашля, отмести се от вратата, после втренчено се загледа в пространството. Наслаждаваше се на великолепието на салона — от дебелите килими на пода до красивите гоблени по стената. — Ще стигна и дотам. Но нека ти разкажа всичко подред. Момичето кръстоса дългите си крака, подпря лакти на колене и продължи да ме гледа втренчено. Аз направо се разтреперих. Зъбите ми тракат, а червата ми куркат от водата и водораслите. Тя се наведе над мен и каза: „Смятам, че направо са ме изпратили тук, за да ви спася.“ „Моля?“, попитах аз, а в същото време си мисля: Това пиленце ме оставя да замръзна до смърт и си въобразява, че ме спасява!
— А тя направи ли го? — ухили се Клейтън. — Спаси ли те?
— Смятам, че не — заяви херцогът. — Взе че изчезна някъде в мъглата и се върна с някакво магаре със сива рошава козина, което ми се озъби с жълтите си зъби и така зарева, че можеше да събуди и Свети Петър, а това далеч не се отрази добре на размътения ми от водата разсъдък. Тя успя някак да ме качи на гърба му, а после заедно с приятелите ми, които се завлачиха след мен, ни заведе до някаква съборетина, разделена на параклис и фар, който не осветляваше и на метър разстояние. Мястото беше направо вледеняващо. Параклисът очевидно оставаше под водата по време на приливи, така че човекът, който поддържаше огъня в осмоъгълния и рушащ се фар, оставяше изолиран сред бушуващите вълни.
Погледът му се спря на Клейтън и той видя стиснатите му челюсти и пребледнялото лице.
— Съжалявам — побърза да вметне Трей. — От време на време забравям, че не обичаш водата.
Клейтън нервно закрачи из стаята и най-после се спря до шкафа с напитките, за да си налее едно силно бренди. Трей не проговори, докато не видя, че брат му се е взел в ръце. После продължи:
— А това ме довежда до моето предположение…
— Не ми харесва думата „предположение.“ — Клейтън допи брендито и остави чашата си настрани, а по изражението му личеше, че се инати.
— Разчитам, че ще ме изслушаш, преди да си направиш някои прибързани заключения — настоя херцогът.
Клейтън не отвърна. Меката утринна светлина, която струеше през близкия прозорец, хвърляше сенки по лицето му. Сега вече му ставаше ясно защо Трей го беше довел тук. Макар и брат му да беше достатъчно хитър и нетърпелив да се омъжи за жена, която не е аристократка, той нямаше намерение да се унижава дотам, че да я ухажва. Херцог Солтърдън в краката на някаква си плебейка! Немислимо!
— Тя наистина е много чаровна, Клей.
— Не!
— Но…
— И дума да не става!
— Дори може да ти се стори привлекателна. И интересна. Бих си позволил да я нарека… невероятна!
Клейтън се обърна към вратата.
— Клей — извика херцогът. — Моля те!
Трей стоеше сковано пред френските врати, по раменете му се разливаше слънчевата светлина, целият беше настръхнал, а по челото му бяха избили ситни капчици пот.
— Закъсал съм!
— Колко? — почти безизразно попита Клейтън.
— Има ли някакво значение? Вече си ми дал толкова заеми, колкото повечето мъже вземат за три живота. Отказвам отново да ти искам.
— Блестяща идея от твоя страна, като се има предвид, че не си ми върнал онези тридесет хиляди. Мислил ли си да си промениш малко навиците или е неприлично от моя страна да го изтъквам на Негово височество?
Трей отново повдигна вежди.
Клейтън продължи безизразно да наблюдава брат си. В него се зараждаше старият и познат гняв. Макар че се опита да го скрие, сигурно му бе проличало.
Трей сви юмруци, присви очи и сухо се засмя.
— Стига, Клей, вече сме прекалено стари за тези глупави сръдни. Не можеш мен да обвиняваш за това, че съм се родил пръв и по този начин на мен се е паднало да наследя титлата на баща ни.
— Както и състоянието му.
— И ти не си чак толкова изпаднал, Клей…
— Точно така. Докато ти погубваше доброто име, репутацията и богатството на нашето семейство, аз си осигурявах бъдещето — орах земята, сях посеви и превърнах Бейсингстоук в една от най-красивите къщи в Англия. И всичко това, докато ти си виреше носа и осъждаше плебейските ми наклонности. Но смея ли да те попитам — кой моли сега за помощ?
За миг Солтърдън сведе поглед и размърда рамене под изключително добре скроения си редингот, преди отново да спре поглед на Клей, който поклати глава.