Майкъл Скот
Чародейката
В памет на баща ми, Майкъл Скот.
Consummatum est1
Благодарности
Тази книга слага край на едно много дълго пътуване, което започна през май 1997-а, когато за първи път написах думата „Алхимика“ в тетрадката си. Десет години по-късно, през май 2007-а, почти на същия ден, бе издадена първата книга от поредицата „Тайните на безсмъртния Никола Фламел“. Сега, шест години по-късно, „Чародейката“ завършва тази поредица.
Особено съм доволен от факта, че много от хората, които започнаха това пътуване с мен, са тук и в края му.
Този книга, както и цялата поредица, нямаше да е възможна без постоянната подкрепа и насърчения (и безкрайно търпение) на Бевърли Хоровиц и чудесната Криста Марино от „Делакорте Прес“.
Специални благодарности на Колийн Фелингам (която ме пазеше от неприятности), Тим Терхюн и целия екип на „Делакорте Прес“ и „Рандъм Хаус“, най-вече на Елизабет Зайджок, Джослин Ланг и Андреа Т. Шеридан, че се грижеха за мен.
Благодаря, както винаги, на Бари Фрост от ВКМ, на франк Уайман от „Литеръри Груп“, на Ричард Томпсън и на Бърнард Сидман.
Докато пишех поредицата, около мен имаше много хора, на чиято помощ, съвет и подкрепа свикнах да разчитам. Илодет Съдърлонд е главната измежду тях, но има и много други, и техните мисли, предложения, идеи и критики бяха повече от безценни: бяха съдбоносни, в азбучен ред (за да няма кавги) искам да благодаря на: Жумо2 (които са Антонио Гамбал и Либи Давела), Патрик Кавана (за твърде много неща), Майкъл Карол, Рене Ласкала (и цялата й тайфа, най-вече на Пуки, който ме научи на всичко, което знам за папагалите), Алфред Молина и Джил Гаскойн (не са в азбучен ред, знам, но не мога да ги разделя), Брукс и Маурицио Папалия, Мич Райън, Мелани Роуз, Шерод Търнър и Джим ди Бела (също толкова неразделни). Колет Фрийдман и Соня Шорман.
Тази серия ме свърза с множество необикновени и интересни хора. Отново в азбучен ред: Мерилин Андерсън и Лайза Куинтеро, Лоренцо ди Бонавентура, Тофър Брадфийлд, Левар Бъртън, Робин и Стефани Гамел, Джери Гелб, Мелиса Гилбърт, Алекс Гоган, Андрея Гоян и Рон Фрийд, Рома Дауни и Марк Бърнет, Триста Деламиър и Карлийн Капелети, Дженифър Дохърти, Джим и Мариса Дърам, Бил Йънг, Ан Кавана, Джаки Колинс, Арнолд и Ан Копелсон, семейство Крукс, кланът Купъркава, Саймън Къртис, Лора Лайзър, Тина Лау, Гъси Люис (и целият й невероятен екип, които бяха тук от самото начало). Лиза Максън, Дуайт Л. Макферсън, О. Р. Мелинг, Ирис Милър и Илейн Сър (и докато довършвах тази книга, се появи Елиана Сър Милър-Ел), Пат Нийл, Марк Ордески, Пиер О’Рурк, Кристофър Паолини, Сидни и Джоана Поатие, Рик Риърдън, Беки Стюарт, Саймън и Уенди Уелс, Синтия Тру и Ерик Уийс, Лин Фъргюсън, Брус Хатън, Ханс и Сюзън Цимер, Еди Чинг, Франк Шарп, Роналд Шепърд и Армън Шимърман и Кити Суинк.
И, разбира се, екипът на Безсмъртния портал на Фламел, които познават книгите по-добре от самия мен: Джули Блюет-Грант, Джефри Смит, Джейми Краковър, Шон Гардел, Кристен Нолан Уинско, Рейчъл Карол, Елена Шараламбо, Бърт Бийти, Джени Колби, Бритни Хауке и Джошуа Езекил Крисанто.
Забравих някого, сигурен съм. Ако си ти — извинявам се.
Аз съм легенда.
Някога казвах, че смъртта няма власт над мен, че болестите не могат да ме застигнат.
Но вече не е така.
Сега знам датата на смъртта си и на смъртта на моята съпруга: и тази дата е днес.
Роден съм в лето господне 1330-о, преди повече от шестстотин и седемдесет години, дълголетен съм, да; също и безсмъртен, но не и неуязвим. Двамата с Пернел винаги сме знаели, че този ден ще настъпи.
Имах хубав дълъг живот и не са много нещата, за които съжалявам. Бил съм какъв ли не: лекар и готвач, книжар и войник, учител по езици и химия, пазител на реда и крадец.
Бях и Алхимика.
Надарени — или може би прокълнати — с безсмъртие, Пернел и аз се борехме със злото и Тъмните древни и ги държахме надалеч, докато същевременно търсехме легендарните близнаци, Златото и Среброто, слънцето и луната. Винаги сме мислели, че те ще ни помогнат да опазим тази планета.
Но грешахме.
Сега краят настъпва, а близнаците са изчезнали, върнали са се десет хиляди години назад във времето, на остров Дану Талис, където започва всичко…
Днес светът ще свърши.
Днес двамата с Пернел ще умрем, ако не от ръката или ноктите на някой Древен или чудовище, то от старост. Скъпата ми жена удължи живота ми с един ден, но на ужасна за нея цена.
И ако има някаква утеха, тя е, че ще умрем заедно.