— Опасни ли са? — попита Сянката.
— Те са мършояди — отвърна Прометей. — Чакат да се разбием, за да могат да изядат останките ни.
— Значи очакват да се разбием? — Скатах наблюдаваше огромните птици. Приличаха на кондори, макар че бяха три пъти по-едри от всеки кондор, който бе виждала някога.
— Знаят, че рано или късно всяка вимана се разбива — каза Прометей. — През поколенията са видели твърде много катастрофи и това знание вече им е вродено.
Изведнъж стъкленият екран пред Древния почерня, а после постепенно всички други пулсиращи в червено екрани угаснаха, с изключение на един.
— Дръжте се! — извика Прометей. — Сложете коланите! — Дръпна лоста назад и рукма виманата се устреми нагоре в небето с виещи двигатели. Целият кораб завибрира отново и всичко, което не бе прикрепено, полетя с трясък към задния му край. Докато виманата се издигаше все по-високо и по-високо, рехавите бели облаци станаха дебели и плътни, потопявайки кабината в полумрак, а по прозорците изведнъж потекоха криволичещи струйки дъжд. Температурата спадна рязко и всичко се покри с миниатюрни водни капчици. Единственият работещ екран къпеше вътрешността на кораба в алено, редуващо се с черно.
Скатах се хвърли в едно кресло, което не бе пригодено за човешко тяло, и стисна подлакътниците толкова силно, че древната кожа се напука.
— Мислех, че отиваме надолу!
— Ще ни издигне колкото се може по-нагоре — изсумтя Древният. Широкото му лице лъщеше от пот, която изглеждаше като кръв в светлината от екрана, а червената му коса бе полепнала към черепа.
— Нагоре ли? — Гласът на Скатах прозвуча пискливо. Тя преглътна и опита пак. — Нагоре ли? — повтори, този път с нормалния си глас. — Защо нагоре?
— За да можем, когато двигателят откаже, да преминем към плъзгане — отвърна Прометей.
— А кога мислиш, че ще стане… — започна Скатах.
Чу се силен гръм и вътрешността на рукма виманата се изпълни с мирис на горяща гума. После глухото бучене на двигателя секна.
— Ами сега какво? — попита Скатах.
Древният се облегна в креслото, което бе прекалено малко за него, и скръсти ръце върху широката си бронирана гръд.
— Сега ще се плъзгаме.
— А след това?
— След това ще паднем.
— А след това?
— След това ще се разбием.
— А след това? — настоя Скатах.
Прометей се ухили.
— След това ще видим.
Глава 5
— Нитен — обърна се Никола към японеца. — Ти си майстор стратег. Какво предлагаш?
Нитен наклони бинокъла и огледа стоящия сред залива остров, движейки го отдясно наляво, а после обратно.
— Чели ли сте книгата ми? — попита той. После, без да чака отговор, продължи: — Има три начина да противодействаш на противник. Тай Но Сен, когато изчакваш той да атакува, а после контраатакуваш. Тай Тай Но Сен, когато синхронизираш атаката си с неговата, за да влезете в битка заедно. И остава, разбира се…
— Кен Но Сен — каза Прометей. — Да атакуваш пръв.
Нитен хвърли поглед през рамо към Древния.
— Значи наистина си я чел. Поласкан съм.
Прометей се ухили.
— Няма защо. Открих някои грешки в нея. И, разбира се, Марс не беше съгласен с почти нищо, което казваш.
— Естествено. — Нитен върна вниманието си към бинокъла. — Кен Но Сен. Мисля, че трябва да атакуваме първи, но е нужно да знаем разположението на врага, преди да направим своя ход.
— Мога ли да ти напомня, че сме само четирима? — каза Прометей.
— Ах, да. — Нитен се извърна от бинокъла, за да погледне групичката. — Предполагам обаче, че враговете ни не знаят това. — Той се усмихна. — Можем да ги накараме да вярват, че сме много повече.
— Призракът на Хуан Мануел де Аяла е затворен на острова — каза Пернел, — прикован завинаги към него. Има и други привидения. Те ми помогнаха да избягам. Сигурна съм, че пак ще ни помогне. Би направил всичко, за да защити своя остров.
Нитен се усмихна.
— Призраците и духовете са полезни за отвличане на вниманието. Но за битка с чудовищата ще ни трябва нещо по-веществено. За предпочитане със зъби и нокти.
Устните на Пернел бавно се извиха в усмивка, която бе ужасяваща.
— Е, разбира се, и Ареоп-Енап е на Алкатраз.
Прометей се завъртя.
— Стария паяк! Мислех, че е мъртъв.
— Когато го видях за последно, беше отровен от ухапванията на милиони мухи. Уви се в твърд пашкул, за да се изцери. Но е жив.