Авраам обърна очи към хоризонта. Дори и сега, когато до смъртта — истинската смърт — оставаха няколко мига, откри, че все още бе любопитен. Едва-едва различаваше неясните очертания на полярната шапка в далечината и назъбените върхове на Планините на безумието. Винаги бе искал да устрои експедиция дотам, но така и не намери време. Даже бе споделил с Маретю как го омайва арктическата белота. Мъжът с куката му бе казал, че е ходил там и е видял най-различни чудеса42.
Сто стъпала…
Авраам бе живял може би десет хиляди години, а имаше още толкова много неща, които му се искаше да направи.
„Сто и десет…“
Толкова много неща, които му се искаше да види. Щеше да му липсва радостта от откривателството.
Сто и двайсет…
Но най-много от всичко…
Сто и трийсет…
… щеше да му липсва Цагаглалал.
Сто трийсет и две.
Стъпките спряха.
— Обичам те — прошепна той.
Цагаглалал стоеше на стъпалото и чакаше.
Авраам винаги й бе казвал да не се бави по стъпалата. От стълбището излизаха поне дванайсет лей-линии, които пресичаха най-малко толкова Сенкоцарства.
Тя усети как кулата потрепери и внезапна гореща вълна се разля по тялото й. Сведе поглед и видя някаква шарка върху стъпалото, на което стоеше. Никога по-рано не я бе забелязвала: слънце и луна, съставени от хиляди златни и сребърни плочки.
Аурата на Цагаглалал запламтя и въздухът се изпълни с аромат на жасмин.
Вулканът изригна точно под основата на „Тор Ри“. Кулата бе едновременно разкъсана и погълната от врящата лава. Само за дузина удара на сърцето кристалната кула и всичко в нея престана да съществува.
Глава 55
Сто човека последваха Вирджиния Деър, когато напусна пазара. Докато стигне до площада пред затвора, тълпата бе нараснала десетократно и с всяка минута пристигаха все повече. Всички скандираха името на Атон и то отекваше в камъните.
— Аха, първото ти голямо изпитание — каза доктор Джон Дий почти ликуващо. — След няколко минути портите на затвора ще се отворят и ще се появят анпу и Астерионите. Ако хората се разпръснат, значи си загубила. А повярвай ми, Вирджиния, щом видят кръв, те ще побягнат. Цял живот са бягали.
— Благодаря ти за окуражителните думи — промърмори Вирджиния. Но дълбоко в сърцето си знаеше, че Магьосника е прав: когато отряд тежковъоръжени воини се втурне сред тълпата, новооткритият кураж на хората моментално щеше да се изпари.
— Те са фермери, магазинери и роби — рече Дий. — Какво разбират от война?
— Някои от тях носят оръжия — отбеляза Вирджиния.
Площадът пред затвора се пълнеше с хора и новопристигналите наистина носеха импровизирани оръжия — лопати и пръчки. Тя видя един хлебар с точилка, а много други носеха пламтящи факли.
— Ах, да, представям си колко ефективни ще са тези оръжия срещу мечове, копия и лъкове. — Дий стоеше до нея и гледаше нагоре към високите стени на затвора. Вече навсякъде имаше стражи и той ясно чуваше долитащия отгоре подигравателен смях. — Не си го обмислила много добре, нали? Маретю поговори с теб и изведнъж тръгна да вдигаш революция.
— Не съм — призна тя. — Всичко се случи толкова бързо.
— Съжаляваш ли? — попита той.
— В никакъв случай! — сопна се тя. — Когато англичаните, французите и испанците нахлуха в страната ми, аз можех — и трябваше — да им се опълча. Но не го направих. Може би щях да променя нещата.
Дий се намръщи.
— Какви ги говориш? Ти си англичанка.
— Американка съм — рече тя гордо. — Аз съм първата европейка, родена на американска земя. — Косата й започна да се надига в пропукващ ореол, докато гневът бушуваше в нея. — Огледай се, докторе. Какво виждаш?
Той сви рамена.
— Хората на Дану Талис. Обикновените хора — добави той.
— Които са поробени от Древни, използващи чудовища, за да налагат своите закони. Виждала съм същото и преди, на този свят и на много други, при това не всички чудовища имаха облика на зверове. Виждала съм го как става в родната ми страна. Няма да допусна да се случи отново — рече тя разпалено.
— Може да умреш тук — каза тихо Дий.
— Може.
— За хора, които не познаваш…
— Познавам ги. Виждала съм такива като тях през целия си дълъг живот. А сега съдбата ме е довела тук.
— Е, всъщност аз те доведох. Макар че и човекът с куката има много общо.
42
Авторът явно намеква за новелата на Лъвкрафт „Из Планините на безумието“, разказваща за антарктическа експедиция, която открива останки от древна нечовешка цивилизация. — Б.пр.