— Ако можем да го събудим… — измърмори Прометей. — Той е… — помълча малко и поклати глава — … той е страховит в битка.
— Като казвате Стария паяк… — започна Нитен, — за голям паяк ли говорим?
— Голям е — отвърнаха едновременно Никола и Пернел.
— Много голям — добави Пернел. — И невероятно могъщ.
Прометей поклати глава.
— Познавах го, когато бе още красива жена, преди Промяната да я завладее. Промяната рядко е милостива, но мисля, че към нея бе особено жестока.
Голяма група усмихнати японски туристи се скупчиха наблизо и започнаха да правят снимки на острова, един на друг и на летящите над главите им червено–зелени папагали. Безсмъртните и Древният приеха това като знак да се преместят по-нататък по кея.
— Трябва да задържим чудовищата на острова — каза тихо Никола, докато вървяха. — Ако всички са на едно място, ще е по-лесно да защитаваме града.
Прометей поклати глава.
— Не става дума само за защита на града, Никола. Трябва да унищожим тези зверове. А времето не е на наша страна. Гарантирам ти, че всяка зла твар по Западния бряг на Америка в момента се насочва насам. Всеки Тъмен древен идва заедно със слугите си. Не можем да се бием с всички.
— Не е и нужно — каза твърдо Нитен. — Трябва да се съсредоточаваме върху всеки враг поотделно. Дайте да се справим първо с това пред себе си. — Той кимна към острова. — Тъмните древни възнамеряват да пратят тези създания да посеят ужас и объркване в града. Ако успеем да го предотвратим, ще навредим на плановете им. И да, сигурен съм, че идват още, но те са отделни единици и ние сме повече от способни да се справим с тях.
— А и не е задължително да сме само четирима — каза Пернел.
— Има и други — безсмъртни като нас или безсмъртни, които служат на миролюбиви Древни или Потомци. Те ще застанат на наша страна. Трябва да се свържем с тях.
— Как? — попита Прометей.
— Имам телефонните им номера — каза Пернел.
— Цагаглалал ще се бие с нас — продължи Никола, — а никой не знае докъде стигат силите й.
— Тя е старица — каза Нитен, клатейки глава.
— Цагаглалал е много неща — рече Пернел, — но би било грешка да мислиш, че е просто една старица.
— Ако имаш познати, повикай ги — каза решително Нитен. — Доведи ги всичките. — Обърна се към Древния. — Прометей, ти си Господар на огъня. Можеш ли да засипеш острова с огнен дъжд?
Едрият Древен поклати тъжно глава.
— Бих могъл, но дъждът ще е слабичък и ще ме унищожи напълно. Аз съм стар, Нитен, и умирам. Загубих Сенкоцарството си и ми е останала малко аура… колкото може би за една последна славна битка. — Той оголи зъби в мрачна усмивка. — А това искам да си го запазя за самия край.
Японският безсмъртен кимна.
— Разбирам те.
— Значи ще съсредоточим усилията си върху острова — обяви Никола. — Но преди да го направим, трябва да знаем какво става там.
— Можем да опитаме с ясновидство — предложи Пернел.
Никола поклати глава.
— Прекалено ограничено и отнема много време. Ще успеем да видим само онова, което се отразява в стъкло или във вода. Трябва ни по-голяма картина. — Изведнъж той млъкна и се ухили. — Помниш ли Педро?
Пернел го изгледа неразбиращо за миг, а после усмивка озари лицето й.
— Педро. Разбира се, че помня Педро.
— Кой е Педро? — попита Нитен.
— Беше. Педро го няма вече. Отиде си преди близо сто години — рече Пернел.
— Педро — кралят на Бразилия ли? — попита Прометей. — Или Педро — кралят на Португалия? Или изследователят, или изобретателят?
— Папагалът — рече Пернел, — кръстен на нашия голям приятел Перикильо Сарниенто3. В продължение на десетилетия имахме голям жълто качулат какаду. Казвам ние, макар че честно казано, той бе привързан към Никола, а мен само ме търпеше. Намерихме го като изоставено пиленце, когато претърсвахме руините на Нан Мадол през деветнайсети век. Прекара с нас почти осемдесет години.
Прометей поклати глава.
— Наистина не разбирам… — започна той.
— Папагалите са забележителни птици — продължи Никола, без да му обръща внимание. Протегна лявата си ръка настрана и в соления въздух се разнесе съвсем слаб аромат на мента. Устните му зашаваха и дъхът му заизлиза между тях с тихо съскане. Чу се внезапно пърхане на крила и пищен зелен папагал с червена глава кацна върху опакото на дланта му. Килна главата си на една страна и го изгледа въпросително с голямото си сребристо-златно око; после бавно запристъпва нагоре по ръката му. Алхимика го погали с пръст по гърдичките. — Те са невероятно интелигентни. И зрението им е прекрасно. Има видове, на които очите им са по-тежки от мозъка. Могат да виждат в инфрачервения и ултравиолетовия спектър; могат да виждат дори топлинните лъчения.
3
Става дума за мексиканския писател Хуан Хоакин Фернандес де Лизарди, автор на романа El Perquillo Sarniento („Краставият папагал“), откъдето е получил и прякора си. — Б.пр.