Берсерките закимаха в знак на съгласие.
— Много е грозна. Сигурно тя го е подучила — каза най-едрият воин. Втренчи се в близнаците и очите му се присвиха. — Стига толкова приказки! — А после се хвърли напред, въртейки ножа и брадвата си в смъртоносна вихрушка.
Джош извика тревожно и кръстоса двата меча пред лицето си. По-скоро случайно, отколкото умишлено, успя да блокира спускащата се брадва. Тя се плъзна с писък по мечовете, сипейки искри. Но берсеркът се наведе и мушна с ножа в лявата си ръка право към гърдите на Джош.
Софи изпищя.
Обсидиановият нож се разпадна на прах, щом докосна керамичната броня.
Джош замахна с Кларент, одрасквайки леко берсерка. Мечът моментално запулсира. Джош го почувства с цялото си тяло — едно-единствено тупване, като на сърце — и в този миг разбра, че ако го нахрани с кръв, оръжието ще знае какво да прави.
Другите двама берсерки закръжиха около Софи.
Тя си пое дълбоко дъх и изпищя.
Звукът се отрази в стените и заехтя из залата. Двамата берсерки политнаха назад, стреснати от шума. Тя се втурна между тях и замахна наляво и надясно с мечовете си. Пропусна единия от нападателите, но улучи другия по месестия задник и той изрева със смесица от изненада и болка.
Джош нападна създанието пред себе си, сечейки слепешката с двата меча. По гърба му вече шуртеше пот, а рамената започваха да го болят. Изненадан, берсеркът отстъпи, позволявайки на Джош да се присъедини към сестра си.
— Вече не си толкова печен — каза задъхано Джош.
— Имаше късмет — изсумтя мечокът.
— О, не знам. Гърдите ти са доста накълцани, а приятелят ти там няма да може да седне цяла седмица. А ние сме невредими.
— Не-вре-дими? — попита мечокът, хвърляйки объркан поглед към другарите си. — Какво общо има димът с цялата работа? — Двамата берсерки поклатиха глави.
— Не сме ранени — обясни Джош.
Тримата берсерки се раздалечиха.
— Ще ви убием бързо — каза единият. — Но не сега. Сега вие трябва да… — Той млъкна.
Софи и Джош се спогледаха.
— Трябва да…? — подкани го Софи.
— Какво трябва да направим? — попита Джош, а после осъзна, че тримата берсерки вече не гледат към тях, а към нещо зад гърба им.
Софи и Джош се обърнаха едновременно.
По средата на стаята, върху кръга от златни и сребърни плочки, стоеше жена. Беше слабичка, в бяла керамична броня, и държеше обкования в метал Сборник в лявата си ръка и един златен копеш в дясната. Тя вдигна глава и погледна децата с гранитно сивите си очи. Те се сепнаха — изглеждаше им някак позната.
Жената излезе от кръга и подаде Сборника на Джош.
— Дар от Авраам Мага — каза тя. — Струва ми се, че имаш нужните страници, за да го допълниш. — После измъкна втори копеш от ножницата му и се обърна срещу тримата берсерки. Хората-зверове изведнъж придобиха неуверен вид.
— Кой от вас иска да умре пръв? — попита тя. — Ти ли? — Посочи към най-едрия берсерк. — Или пък ти?… Или ти?
— Нямаме вражда с теб. Пратиха ни да убием човеците.
— Значи имате вражда с мен — отвърна тя. — Те са под моя закрила. Аз бдя над тях.
— Коя си ти? — попитаха едновременно Джош и берсеркът.
— Аз съм Тази, която наблюдава. Аз съм Цагаглалал…
Още преди да го изрече, Софи осъзна коя е.
— Лельо Агнес — ахна тя.
Глава 60
Залата на съвета в сърцето на Пирамидата на слънцето заемаше целия 314-и етаж, точно по средата на сградата. Редиците стъпаловидно разположени седалки бяха подредени в квадрати и се спускаха до един кръг в самия център на стаята. Залата имаше идеална акустика: човек можеше да чуе съвсем ясно разговори в другия й край, все едно говорещите бяха до него.
Както и останалата част от сградата, стаята поглъщаше всяка аурална енергия.
Когато Великите древни създали дори още по-голямата оригинална Пирамида на слънцето, знаели, че ще имат нужда от сигурно място, където да водят делата си — място, където никой Древен не може да повлияе на друг със силата на своята аура. Комбинация от математика и кристали със златно и сребърно покритие поглъщаха всички аури. Всяка енергия, изтекла от тази уникална система за сигурност, се използваше за осветяване на просторните стаи. В Пирамидата на слънцето всички невероятно могъщи Велики древни и дошлите след тях Древни бяха равни.
И точно по тази причина повечето от сегашните Древни, които властваха над островната империя, мразеха пирамидата.