— Погледни ги само — изсъска Бастет.
— Кого? — попита Анубис и се огледа да види къде е паднал взорът на майка му.
— Изида и Озирис — че кой друг?
Бастет и Анубис стояха в горния край на залата. Като изтъкнати Древни, те винаги заемаха места на първия ред в квадрата от позлатени седалки пред самия кръг. Но Бастет бе настояла да изчакат, за да могат да гледат отгоре многобройната тълпа, която влизаше в момента.
Повечето фигури все още бяха смътно човешки, но останалите бяха заприличали на кошмари, увредени от възрастта и от непрестанната употреба на аурите си. Косматите животински глави и крайници бяха нещо често срещано; някои фигури имаха даже крила. Други бяха започнали да се преобразяват в създания от камък и дърво, докато неколцина се бяха превърнали в чудовища с пипала.
— Само шепа Древни отсъстват — отбеляза Анубис. — Не виждам Хронос.
— Хубаво.
— Черната Анис45 липсва.
— Жалко, тя е добра съюзница — каза разсеяно Бастет и се наведе напред да проследи движението на Изида и Озирис през тълпата. Лесно беше да ги държи под око — те се открояваха в белите си церемониални брони. Видя ги как кимат и се усмихват.
— За момента няма да правят нищо. Те предизвикаха това вълнение и ще обещаят да разкрият всичко съвсем скоро.
— Откъде знаеш? — попита Анубис.
— Аз самата бих постъпила така. — Тя хвърли бърз поглед на сина си. — Децата мъртви ли са?
Той кимна уверено и се ухили:
— Пратих трима берсерки.
— Трима за две деца? Не мислиш ли, че това е престараване?
Анубис сви рамена:
— Исках да съм сигурен.
Бастет кимна доволно:
— Добре. Продължавай да мислиш по този начин и от теб ще излезе велик владетел. Ами Атон?
— Идва насам. Ард-Греймна46 каза, че пред затвора имало протестиращи човеци. Просто трябва първо да ги разкара.
— Харесвам го. Той е жесток и ефикасен — каза Бастет. — Сигурна съм, че ще намерим начин да го използваме в бъдеще.
Анубис забеляза, че тя използва множествено число, но не каза нищо. Имаше планове да управлява Дану Талис посвоему… и те не включваха майка му.
Дребният Янус47 излезе по средата на кръга. Промяната бе повлияла ужасно на Древния и сега той имаше четири напълно различни лица, всяко от които можеше да се движи и говори, независимо от останалите. Обикновено ги криеше под обсидианов шлем и показваше на околните само едно от тях, но днес ги бе оставил открити. Макар и ужасна наглед, неговата Промяна му позволяваше да се обръща едновременно към всички четири страни на залата. Той вдигна малък сребърен триъгълник и удари по него със златно чукче. Чистият звук прониза помещението и накара всички разговори да замлъкнат моментално.
— Древни на Дану Талис — обяви той. — Моля, заемете местата си за началото на първото Велико заседание от толкова много години насам.
Залата се изпълни с шум, когато всеки тръгна към своя ред. На някои места седалките бяха махнати за удобство на мутиралите тела на Древните.
Янус удари пак по триъгълника.
— Днес е велик и ужасен ден. Ден, в който сме дошли да изберем следващия владетел на този град, и ден, в който трябва да съдим един от своите.
Древните продължаваха да се вият по пътеките, насочвайки се към своите места. Анубис последва Бастет надолу между редовете, като кимаше и се усмихваше. Имаше много приятели тук — е, всъщност не точно приятели; по-скоро съюзници. А макар в цялата стая да имаше не повече от шепа Древни, които подкрепят Атон и човеците, те бяха могъщи и не можеше да ги пренебрегне лесно.
Янус удари по триъгълника за трети път.
— Струва ми се обаче, че това може да се окаже най-великият ден в историята на Дану Талис.
Бастет изви глава под неестествен ъгъл, за да погледне назад към сина си.
— Обзалагам се, че Изида и Озирис са му платили да каже това. — Тя се усмихна противно към четириликия Древен и се отпусна на мястото си на първия ред.
Анубис седна до нея. После я побутна лекичко. Двете седалки точно срещу тях принадлежаха на Изида и Озирис, но сега само Изида седеше там.
— Къде е Озирис? — попита той, напълно забравил, че гласът му се разнася из цялата зала.
— Отиде да доведе легендарните близнаци — каза високо Изида и гласът й отекна в стаята.
При тези думи всички събрани Древни се приведоха напред в седалките си и в огромната зала се възцари мъртвешка тишина.
45
Черната Анис — вещица от английския фолклор, която яде деца (нещо като нашата Баба Яга). — Б. пр.