— Да, те са тук. Законните владетели на Дану Талис се върнаха у дома. — Изида тъкмо се обръщаше към вратата, когато тя се отвори с трясък и се появи Озирис.
— Няма ги — изкрещя той и гласът му отекна като гръмотевица. — Всичко е оплискано с кръв!
— Срамота — измърка Бастет.
— Жалко — съгласи се Анубис. — Трагична загуба.
— В стария музей има трима мъртви берсерки.
Бастет стисна пак ръката на сина си и ноктите й се забиха толкова дълбоко, че изстъргаха по кост, докато залата изригна във викове и въпроси.
Един прошарен и покрит с белези анпу се втурна през отворената врата и изблъска Озирис. В стаята настъпи гробна тишина. Никой от зверовете или хибридите не бе допускан в Залата на съвета. А този бе докоснал един Древен.
— Защитавайте се — излая анпу. — Нападнати сме! Човеци от небето.
В стаята настъпи хаос. Бастет се обърна към Анубис.
— Не знаех, че могат да говорят — каза тя.
— Нито пък аз — промърмори той. — На мен никога не са ми говорили.
А после цялата пирамида затрепери.
— Земетресение — ахна Бастет. — О, нима е възможно този ден да стане още по-лош?
В другия край на залата Изида и Озирис се обърнаха към нея и усмивките им бяха еднакви.
— О, да — прошепнаха те. — Много по-лош.
Глава 61
На един малък остров, заобиколен от клокочеща лава, Атон, господаря на Дану Талис, седеше в клетка и чакаше да го извикат за екзекуцията му.
Беше изтощен, обгорен и покрит с белези от пръскащата лава, а одеждите му бяха осеяни с дупчици. Също така съзнаваше, че лавата се покачва, мехурите стават по-големи и се пукат по-начесто. Въздухът, вече напоен с миризмата на сяра, ставаше все по-труден за дишане. Ако не дойдеха скоро, за да го убият, щяха да го намерят умрял от задушаване. А той предполагаше, че нито майка му, нито брат му ще са особено доволни от това.
От другата страна на езерото от лава се появи правоъгълник от бяла светлина, когато вратата се отвори. Трима огромни анпу нагласиха моста на мястото му, а после тъмничарят Дагон забърза напред. Кръглите защитни очила, които носеше, го караха да прилича още повече на риба. Двама от огромните стражи го следваха, докато третият остана до вратата. Дори ако някой затворник успееше да надвие стражите, никога не би успял да мине по моста, преди пазачът на вратата да се мушне през нея и да я заключи отвън.
Дагон отказваше да го погледне в очите, докато човъркаше сложната ключалка.
— Време е, господарю Атон.
— Знам.
— Стражите имат заповед да ви убият, ако се опитате да избягате.
— Няма да се опитвам, Дагон. Че къде ще ида? Какво ще направя? Аз съм там, където трябва да бъда.
Тъмничарят нададе мрачен бълбукащ смях.
— Брей, господарю Атон, някой ще си помисли, че сте се оставили да ви хванат. — Изведнъж вдигна поглед. — О — прошепна той, докато прозрението бавно го осеняваше. После пристъпи по-близо до решетките и сниши глас. — Човеците са на ваша страна, господарю Атон. Протестират пред затвора. Има безредици из целия град. — Дагон сниши гласа си още повече, до едва доловим шепот. — Даже се носят слухове, че в същия този момент голяма армия е тръгнала да ви освободи.
— Чия армия? — попита безгрижно Древният.
— Триликата богиня е пратила Уицилопочтли да ви спаси.
— И откъде чу това?
— От самия Ард-Греймна. Знаете, че той има шпиони навсякъде.
Атон наведе глава, сякаш дълбоко замислен, но и той, и Дагон знаеха, че жестът изразява благодарност към тъмничаря за информацията.
Ард-Греймна управляваше огромния затвор и отговаряше за поддържането на реда в града и околността. Старият Древен контролираше полицейска организация от анпу и Астериони, както и някои нови хибриди — глигани, мечки и котки, идващи от лабораториите на Анубис. Най обичаше да се хвали с това, че никога човек няма да патрулира по улиците на Дану Талис и че никога човек няма да стъпи на позлатените павета на вътрешните кръгове, около домовете на Древните.
Вратата на килията изщрака и се отвори и Атон излезе навън.
— Последвайте ме — каза Дагон. — И внимавайте; някои от дъските на моста са счупени. Мислех да ги подменя, но още не съм стигнал до това.
Атон тръгна след него.
— Скоро ще ме хвърлят във вулкан — едно леко опърляне не е кой знае какво.