— Това ще бъде касапница — прошепна Атон.
— Ще умрат само няколкостотин. Няма да ги избием всичките. Все пак искаме някои да се върнат вкъщи и да разпространят вестта. А и винаги е лошо за бизнеса да убиеш всички роби.
— Искаш да говоря с хората, така ли? — поиска да се увери Атон.
— Да.
— Съгласен съм — каза той без колебание.
— Мислех, че ще откажеш — рече Ард-Греймна изненадан.
Атон поклати глава.
— Ще им кажа какво трябва да направят.
Глава 62
— Дръжте се! — извика Прометей.
— Никога повече няма да се кача във вимана — закле се Шекспир. — Ако не се разбият, ще се запалят. Разбирам защо им е минала модата.
С тракане и дрънчене виманата се спускаше право към голямата Пирамида на слънцето.
— Трябва да действаме бързо, преди да са осъзнали какво се каним да направим — рече Прометей. — Така че веднага, щом кацнем, излизайте и заемете позиции на стъпалата. Не пускайте никого да се качи на покрива. Ясно ли е? Никого.
— Защо? — попита Жана.
— Нямам представа. Но Авраам ми даде изрични нареждания по този въпрос.
Жана побутна съпруга си с крак.
— Прибери бележника. Мисля, че ти предстоят малко практически проучвания за финала на това музикално парче.
— Какви проучвания? — попита той.
— От онези с катастрофирането и пищенето, струва ми се — отвърна тя.
— Армагедон — каза Сен Жермен и се изправи, а ясносините му очи блестяха от вълнение. — Ще кръстя това произведение „Армагедон“ или може би „Рок Армагедон!“. С удивителна.
— Не беше нужно да ми го напомняш точно сега — рече тихо Жана.
— Моментът не е подходящ ли?
Жана посочи през прозореца и Сен Жермен се приближи да погледне. Застана до нея, гледайки как огромната пирамида се носи към тях. Прегърна жена си през рамената, докато корабът започна да дрънчи и да се разпада. Двигателите виеха оглушително и всичко трепереше.
Прозорците се напукаха и пръснаха, а една дълга ивица метал под седалката на Шекспир се отдели от корпуса, оставяйки краката му да висят във въздуха. Паламед го хвана и го вдигна от мястото му, точно когато седалката бе изтръгната и засмукана през отвора.
— Не казвай нито дума! — предупреди го Сарацинския рицар. Цялото контролно табло пред Прометей започна да се пука и троши, а после се разтопи.
— Толкова е шумно! — извика Уил и затисна ушите си с ръце. Двигателите спряха и изведнъж единственият звук остана свистенето на въздуха през пролуките.
Уил свали ръце от главата си и се огледа.
— Като беше шумно, ми харесваше повече.
После виманата се блъсна във върха на пирамидата сред стържене на метал. Плъзна се по гладката й полирана повърхност, въртейки се в кръг.
— С тази скорост ще паднем през ръба — каза спокойно Сен Жермен. Подаде ръка през счупения прозорец и зашава с пръсти. — Игнис — прошепна той и въздухът се изпълни с мирис на изгорели листа. От ръкава му излетя рояк пеперуди, които се завихриха в спирала.
Ярък, нажежен до бяло, пламък заля повърхността на пирамидата и разтопи златното покритие, правейки го лепкаво. Плъзгането и въртенето на кораба веднага се забавиха сред дъжд от златни капчици. Сен Жермен щракна с пръсти и златото отново се втвърди, карайки виманата да се закове с треперене и скърцане на около метър от ръба на покрива.
Дългата тишина, която последва, бе нарушена от Уил Шекспир.
— Много впечатляващо, музиканте — каза той с неуверен глас.
— Ще се погрижа да ти благодаря в следващата си пиеса. Всъщност може дори да те включа в нея.
Сен Жермен се ухили.
— Като герой ли?
— Не мислиш ли, че злодеите са далеч по-интересни? — попита Уил. — Те получават най-хубавите реплики.
Прометей и Паламед избиха с ритници стената на кораба и изскочиха навън. Сарацинския рицар протегна ръка да помогне на Жана да излезе. Последва я Шекспир и накрая Сен Жермен. Прометей опря рамо в разбитата вимана и натисна. За миг тя устоя, а после, изтръгвайки парчета втвърдено злато от върха на пирамидата, се прекатури през ръба. Описа малка дъга и се удари в стъпалата. Във въздуха се разлетяха късчета дърво, метал и стъкло.
— Това ще изненада някого там долу — каза Жана, взирайки се подир нея. Стъпалата продължаваха сякаш до безкрай, а хората в подножието на пирамидата се виждаха като точици.