— Ти помогна да освободим един народ и да спасим един свят — каза Вирджиния. — Това има значение.
— Благодаря ти. — Дий вдигна ръка за последен път и погледна към Атон. — Твоят свят ще загине тази нощ.
— Дану Талис загива… Ражда се новият свят. — Атон се взря в далечината и те проследиха погледа му до Пирамидата на слънцето. — Сега всичко зависи от близнаците.
— Джош ще постъпи правилно — каза Джон Дий. — Той има добро сърце.
А после това, което бе останало от Магьосника, се завихри в прашен облак и вятърът го разнесе.
Глава 69
Яркооранжевият Каркин се приближи, потраквайки и дращейки по камъните.
Крабът беше огромен.
— Леле, човече — прошепна Били. — Никога вече няма да ям крачета от раци. А знаеш, че страшно ги обичам с малко лимон и масло.
— Загазили сме до ушите — каза Черния ястреб, — а ти можеш да мислиш само за стомаха си.
— Ами гладен съм. Освен това, ще сме загазили само ако ни хване — добави той.
— Да, трудни сме за хващане — съгласи се Черния ястреб.
Двамата американски безсмъртни стояха на входа на Дома на надзирателя и гледаха приближаването на гигантския краб.
— Три метра ли е висок? — попита Били.
— По-скоро четири; може би дори пет.
— Не се държи много здраво на краката си — отбеляза Били.
Черния ястреб кимна.
— Забелязах го.
Осемте крака на чудовището завършваха с остри и твърди върхове. Те тракаха и стържеха по хлъзгавите камъни, търсейки дупки, в които да се забият за опора. Големите колкото чиния сиви очи с черни вертикални зеници се взираха в двете фигури отпред. Черупката на краба бе буцеста и неравномерно осеяна с шипове.
— А колко големи мислиш, че са тези щипки? — зачуди се Били.
— Челипедите ми изглеждат около четири метра дълги — рече Черния ястреб.
— Чели… какво?
— Челипедите. Двете предни щипки се наричат челипеди.
— Не думай! Да не се подготвяш за някаква телевизионна викторина?
— Всички знаят, че се наричат челипеди — каза Черния ястреб.
— Аз не знаех. Когато вляза в магазина, си купувам една кофа щипки, а не едно кило челипеди. — Той млъкна и загледа как гигантският краб се приближава с почукване, местейки внимателно всеки крак, за да запази несигурното си равновесие. — Прилича ми на новородено жребче — рече той тихо, — което се опитва да се задържи на крака.
— Щом стигне до равното, ще е достатъчно стабилен — каза едрият меднокож мъж. — Ще се закрепи здраво и ще защрака срещу къщата с тези огромни щипки. Кой знае, може да успее да бръкне вътре и да ни измъкне. — Той се ухили. — Изял си толкова много рачи щипки; гледай сега да не бъдеш изяден на свой ред от един рак.
— Не е нужно да звучиш толкова весело. — Били погледна към приближаващото се чудовище. — Струва ми се, че трябва да му попречим да стигне до равното. — Погледна към Черния ястреб, който кимна едва доловимо. — Дай ми една минутка. — Били отиде до Марс и заговори тихо с него, после се приближи до семейство Фламел и Макиавели, които продължаваха да изливат аурите си в огромната топка кал. Усилието ги бе състарило всичките, особено Никола и Пернел. Косата на Вълшебницата вече бе почти съвсем бяла, а вените върху опакото на дланите й изпъкваха.
Тримата безсмъртни, застанали около спящия Ареоп-Енап, се обърнаха да изгледат Били и той посочи с палец към вратата.
— Големият краб е почти тук. Двамата с Черния ястреб ще излезем навън и ще видим дали можем да го забавим малко. Така ще ви дадем повече време да свършите каквото е нужно. — Той извади двата върха на копия от колана си и ги остави върху втвърдената кал. — Помислих си, че може да ми ги пазите, за в случай че… ами, просто за всеки случай — довърши той.
— Не отивайте, Били — каза тихо Макиавели.
Американецът поклати глава.
— Трябва. Двамата с Черния ястреб можем да стоим на вратата и да чакаме чудовището да дойде и да ни измъкне, или да излезем и да се опитаме да му създадем известни неприятности.
— Нямате представа какво друго има там навън — предупреди го Пернел.
— Всъщност не е останало кой знае какво. Один и Хел се погрижиха за повечето анпу, а грозните еднорози, които не успяха да убият, избягаха в нощта. Всичко там навън, което има поне капка мозък, ще стои надалеч от нас. Освен гигантският краб и скелетоподобният брат на Кетцалкоатъл. Той ми изглежда доста разярен. — Били почука по втвърдената кал. — Как вървят нещата със Стария паяк?