— А, ето ви и вас — каза той любезно. — Чакахме ви.
— Ние ли? — попита немощно Джош. Започваше да се уморява.
— Защо не направите кръгче около пирамидата — предложи небрежно Прометей.
С огромно усилие на волята Джош накара въздушната възглавница да заобиколи върха по посока на часовниковата стрелка и те видяха Сен Жермен, който се бе изтегнал на едно стъпало и драскаше в бележника си. Той им махна.
— Чудесна вечер, нали? — извика французинът. — Погледнете само този залез — определено е музикален.
Паламед и Уилям Шекспир бяха от северната страна на голямата пирамида. Барда погледна към Сарацинския рицар и му посочи тримата, които прелитаха бавно покрай тях.
— Ето, това е нещо, което не се вижда всеки ден.
Накрая минаха от източната страна, която вече бе потънала в дълбока сянка. Жана д’Арк седеше с кръстосани крака на едно стъпало, затворила очи и положила ръце в скута си с обърнати нагоре длани. Тя отвори очи, усмихна се лъчезарно и килна глава настрана.
— Много хубава броня, Софи. — Докато говореше, разпери ръце и въздухът внезапно се изпълни с аромата на лавандула, а после собствената й сребърна броня обгърна тялото й.
— Какво правят те тук? — попита Софи.
— Дошли са да ви пазят и защитават — обясни Цагаглалал, докато се издигаха по-нависоко, наближавайки върха на пирамидата. — Ще задържат анпу колкото се може по-дълго. Но не се бавете прекалено.
— За какво говориш? — попита Джош. Започваше да трепери от напрежението от поддържането на въздушната възглавница.
— Близо ли сме вече? Не мога да продължавам още дълго.
— Приближи ни до стъпалата — заповяда Цагаглалал. — Веднага!
Едва бяха стигнали до каменното стълбище, когато Джош клюмна. Софи и Цагаглалал му помогнаха да изкачи с олюляване последните половин дузина стъпала до върха на пирамидата…
… точно когато кристалната вимана на Изида и Озирис се спусна от небето и кацна на плоския покрив.
— Това е краят — промълви Цагаглалал. — Сега вие трябва да решите съдбата на света — на този свят и на всички други светове и Сенкоцарства. — Тя бръкна под бронята си, извади малък изумруден правоъгълник и го притисна в ръцете на Джош. — Но преди да вземете окончателното си решение, може би трябва да прочетете това.
— Какво е?
— Прощален дар от Авраам Мага. Последното съобщение, което е написал някога — каза тя. Спря се на края на стълбите, обърна се и хвана ръцете на близнаците в своите. Усмихна се тъжно, а големите й сиви очи блестяха в гаснещата светлина. — Надявам се, да ви видя отново след десет хиляди години. Бъдете добри със старата си леля Агнес и знайте, че тя много ви обича. — После Цагаглалал ги целуна по бузите, извърна се и слезе да застане до Прометей, оставяйки близнаците сами на покрива с Изида и Озирис.
Джош погледна към Софи.
— Само ти и аз — каза той.
— Както винаги.
После двамата тръгнаха заедно към виманата.
Глава 71
Цагаглалал изтича на моста.
Аурата й пламтеше със студена бяла светлина на фона на мъглата и я прогаряше, образувайки дупка във вихрещата се наоколо влага. Тя мина през отвора между две редици коли и моментално разбра какво са се опитали да направят Нитен и Прометей. Видя счупените копия на земята, а после забеляза кръвта: бяха се сражавали тук и бяха получили рани. Долови миризмата на аурите им в нощния въздух на мястото, където са се изцерили, но аурите нагарчаха малко — сигурен знак, че са били изтощени.
Един Спарт се появи с клатушкане от мъглата вляво.
— Какво е това? — попита той с кикот. — Прясно месце…
Зловещият копеш на Цагаглалал проблесна и воинът падна, без дори да завърши изречението си.
Отпред се раздвижиха силуети: двама Спарти се втурнаха по моста към нея, насочили мечовете и копията си. Бяха бързи, нечовешки бързи, но Цагаглалал ги посече, без да забавя ход. Много отдавна, когато светът беше съвсем различно място и преди Потъването на Дану Талис, тя се бе обучавала при някои от най-добрите воини. По-късно, когато я наричаха Мирина54 и предвождаше най-страховитите бойци във всички Сенкоцарства, бе предала тези умения на две момичета под нейно командване: Скатах и Ифа.
Цагаглалал претича покрай последната кола. В моста имаше дълбоки бразди, където Спартите се бяха опитвали да разглобят металната стена. Тя предположи, че когато Нитен и Прометей са осъзнали, че съществата рушат преградата, са решили да нападнат противника, вместо да стоят и да чакат той да ги смаже.