— Вие бяхте Злато и Сребро — каза нехайно Озирис. — Най-чистите аури, които сме срещали през всичките хилядолетия на търсене. Не можехме да ви оставим да изгниете в някаква първобитна колиба.
— Отвлекли сте ни — промълви Джош.
Изида и Озирис се разсмяха.
— Е, отвличане е малко силно казано — рече Озирис. — В сравнение с живота, който щяхте да имате, ние ви осигурихме невъобразим лукс. Всъщност ние бяхме по-добри родители, отколкото щяха да са истинските ви родители. Знаете ли каква е средната продължителност на живота на новородено неандерталче или на дете от ледените руски степи? Ние може да не сме биологичните ви родители, но ви дадохме живот.
— За което ни дължите благодарност и уважение — добави Изида.
— Нищо не ви дължим! — каза Софи.
Почти точно под себе си можеха да чуят звъна на оръжия, воя на анпу и съскането на котките.
Разтреперан от ярост и страх, обзет от силно гадене и ужасно главоболие, което почти го заслепяваше, Джош обърна гръб на Изида и Озирис и отиде до края на покрива. Не можеше да ги гледа повече. Дланите му се разтваряха и свиваха конвулсивно, докато се мъчеше да възприеме ужасното признание.
Точно под себе си видя Паламед и Уилям Шекспир. Барда размахваше ръце, създавайки от въздуха змии и гущери, и се смееше, докато те се сипеха върху събраните долу зверове и ги изтласкваха назад.
Джош видя как един анпу надигна дълго, подобно на пушка, оръжие, и стреля. Шекспир падна, без да издаде и звук, и жилещите гущери и гърчещите се змии изчезнаха моментално. Нападателите се втурнаха напред и един орел с лъвска глава се стрелна от тълпата, за да клъвне падналия безсмъртен. Паламед го сграбчи и го задържа на разстояние в протегнатите си ръце; после го запокити в морето от зверове долу. Но анпу се приближаваха.
Джош отметна глава и изкрещя от страх и безсилие. Притисна палец към дланта си, задействайки Огнената магия, на която го бе научил Прометей, и прати надолу по стъпалата струя от пламъци. Тя се запени и разплиска, помитайки чудовищата.
Той тръгна със залитане надясно, където Сен Жермен с мрачна физиономия вадеше огнени кълба от въздуха и ги мяташе сред гъмжилото от свирепи твари. Златните стъпала се топяха.
С все още пламтящи длани Джош погледна надолу към Прометей и Цагаглалал: Древната стоеше изпъната и неподвижна, протегнала ръце, докато студен бял огън се стичаше по стълбите като вода.
Най-сетне Джош стигна до източната страна на пирамидата и Жана.
Разкъсаната й броня пламтеше като сребърна факла, заслепявайки зверовете, които виеха, зъбеха се и бръщолевеха в полумрака. Беше заобиколена от всички страни от чакалоглави анпу; някои се прокрадваха откъм гърба й. Джош вдигна ръка, за да сътвори копие от пламък, но се спря — създанията бяха твърде близо. Огънят щеше да обхване и Жана.
А после в нощния въздух изникна фигура.
Фигура, която се спускаше надолу на един планер.
Светлината от пламтящата броня на Жана огря бяло лице, яркочервена коса и свирепи вампирски зъби.
Джош видя как Скатах се откачи от планера в последния момент и падна с радостен крясък сред стреснатите анпу. Опря гръб в този на Жана и оръжията й затанцуваха с невероятна скорост. Зверовете падаха на вълни.
Но други продължаваха да се катерят по пирамидата от всички страни.
— Стига вече — обърна се умолително Джош към Изида и Озирис. — Нека това да свърши сега.
— Само вие можете да му сложите край — рече Изида. — Само вие имате тази сила. — Тя се усмихна. — Помисли си само: вие можете да унищожите и анпу, и човеците, и Древните. Този свят, както и всички Сенкоцарства ще бъдат под вашата власт.
— Огледайте се! — извика Озирис и разпери ръце. — Вижте какво можете да притежавате. Най-великата империя, която светът някога е виждал. Ваша е, трябва само да я вземете.
— Но ние не я искаме — отвърна Софи от името на двама им. — Вие я искате.
— А ние не искаме да ви я дадем — добави Джош.
Изида и Озирис се взряха безизразно в тях.
— Правете каквото ви се казва — настоя Изида.
— Не! — изрекоха в един глас близнаците.
— Тогава не сте ни нужни — изсъска Изида. Погледна към Озирис. — Убий ги.
Глава 73
— Леле, това се казва грозно ракообразно — отбеляза Черния ястреб. Двамата американски безсмъртни се промъкваха през мъглата към гигантския краб, пълзейки по корем върху камъните.