— В тези щипки обаче има доста месце — рече ухилено Били. — Ще го ям поне две седмици.
— Не прави глупости, Били — промърмори Черния ястреб. — Спомни си какво стана последния път. — При последния им лов заедно Били едва не бе стъпкан от стадо препускащи бизони.
— Тогава имаше поне милион бизона — каза Били. — А тук имаме само един краб. Но е гигантски, признавам.
— Докато заобикаля административната сграда — рече Черния ястреб, — равновесието му би трябвало да е нарушено, защото задните му крака ще са по-ниско от предните. Ако успееш да уловиш някой крак, би могъл да го изтеглиш назад. — Меднокожият мъж носеше две копия, привързани към гърба му. Свали ги и подаде едното на Били. — Ако ти се открие шанс, използвай го. И, Били — добави той, — помни, че наоколо има и други създания. Гледай да не те издебнат и да си гризнат от теб. Не се прави на изобретателен. И не върши глупости.
— Макиавели каза същото. Голяма вяра имате в мен, няма що!
— Никой от нас не иска да те загубим. Просто бъди внимателен, Били.
— Внимателен е второто ми име.
Черния ястреб извъртя очи.
— Ти ми каза, че е Хенри.
С помощта на върховете за копия Никола, Пернел и Макиавели бяха изрязали голям отвор в черупката, обгръщаща Ареоп-Енап. На някои места калта бе дебела няколко стъпки и нашарена с трупчетата на част от милионите мухи, които бяха отровили създанието по-рано тази седмица.
Пернел пъхна глава в дупката, но бързо я извади обратно с насълзени очи.
— Смърди — изпъшка тя. Извърна се и вдиша дълбоко, а после използва аурата си, за да възпламени върха на показалеца си. Пъхна ръка в отвора и загледа как пламъкът танцува, поглъщайки зловонните газове. Никола я хвана за колана и тя пак мушна глава вътре, за да огледа. Когато се отдръпна, очите й блестяха от въодушевление.
— Видях Ареоп-Енап.
— Жив ли е?
— Трудно е да се каже. Но ми изглежда здрав; ужасните мехури и рани са изчезнали от плътта му.
— Значи трябва просто да го събудим — каза Никола. Погледна към италианеца. — Имаш ли някаква представа как се буди Древен, потънал в летаргичен сън?
Макиавели поклати глава.
— Марс, ами ти? Да ни посъветваш нещо?
— Да. Не го правете.
Вегетарианец, реши Били. Когато тази патърдия свършеше, щеше да стане вегетарианец. Даже строг вегетарианец. Нищо — което лази, ходи, пълзи или плува — нямаше да влезе повече в устата му. И най-вече нищо с крака. Целият Алкатраз бе осеян с чудовища — или по-точно с части от чудовища. Никое от тях не беше живо, а някои от тях дори не можеше да разпознае.
Били бе виждал резултатите от масови избивания на бизони, беше бродил по полесражения и бе ставал свидетел на последиците от всякакви природни бедствия, но нищо не би могло да го подготви за касапницата, която виждаше сега. Никога не се бе съмнявал, че пускането на чудовищата в града ще е грешка. Но като гледаше какво са си причинили едно на друго, направо потръпваше от мисълта какво биха причинили на хората. Броят на жертвите щеше да е огромен.
Американският безсмъртен опря гръб в стената на административната сграда и се съсредоточи върху дишането си. Положителното в цялата работа, осъзна той, бе, че след като създанията се избиваха взаимно, за него и Черния ястреб оставаха по-малко, с които да се справят.
Усети наситения солен дъх на морето, точно когато чу дращенето на щипки по камъните. Рискува да хвърли бърз поглед зад ъгъла. През кълбящата се мъгла видя как Каркинът се катери по склона към Дома на надзирателя, използвайки големите си щипки — челипеди, напомни си Били, — за да се издърпва напред.
А на гърба на гигантския краб седеше кучеглавият брат близнак на Кетцалкоатъл. Шолотъл удряше чудовището по главата с костеливата си ръка и го пришпорваше, за да го накара да върви по-бързо. Но тъй като ходилата му бяха обърнати, го пришпорваше с пръсти, вместо с пети, и крабът не усещаше нищо през дебелата си черупка.
Били завъртя ласото над главата си. Черния ястреб му бе казал да внимава — Черния ястреб винаги му казваше да внимава, — но също така бе казал, ако му се открие шанс, да го използва. А сега имаше шанс. Били хвърли поглед на импровизираното ласо, чудейки се дали е достатъчно дълго, и реши, че дори да не е, ще го хвърли.
На двайсет метра от него Черния ястреб зае позиция. Той едва различаваше Били през движещите се валма мъгла. Видя как мъглата се завихри в кръг, когато престъпникът завъртя ласото. Трябваше само да улови някой крак и да дръпне. Ако равновесието на Каркина не бе добро, Били би трябвало да успее да подкоси краката му. После, докато чудовището рита и се мъчи да стане, Черния ястреб щеше да скочи на гърба му и да забие върха на копието в тялото му. Не беше сигурен дали атаката ще даде някакъв резултат, но със сигурност щеше да раздразни чудовището и може би да даде на хората в порутената къща още няколко минути, за да събудят Стария паяк. За разлика от тях обаче, той не бе чак толкова убеден в ползата от паяка. В битка между паяк и краб Черния ястреб би заложил на краба, който имаше твърда черупка и големи щипки, а не на косматия и мек паяк.