Видя как Били се раздвижи и веднага разбра, че нещо не е наред.
— Моля те, Били, не прави глупости — прошепна той.
Били пристъпи точно пред гигантския краб.
— Като тази — промърмори Черния ястреб. Изправи се бързо, забравил за всякаква потайност, и се втурна към приятеля си с томахавка в едната ръка и копие в другата.
Били Хлапето въртеше импровизираното ласо и кожата свистеше и плющеше във въздуха. Той пристъпи по-близо до гигантския краб.
— Крака, Били! Улови крака! Дръпни крака!
Но Черния ястреб знаеше, че Били няма да улови крака.
Очите на Каркина бяха вперени право напред, а Били бе само метър и седемдесет. Крабът бе толкова висок, че изобщо не го забеляза. Черния ястреб зърна Шолотъл върху чудовището точно в мига, когато Шолотъл забеляза Били.
— О, Били — рече отчаяно Черния ястреб.
Шолотъл удари краба по главата, в опит да го накара да погледне надолу, но един от предните му крака се плъзна настрана и той се стовари под ъгъл на земята, така че огромните му очи и зейналите му челюсти се озоваха точно пред Били. Безсмъртният пренебрегна чудовището пред себе си. Беше се съсредоточил върху Древния на гърба му. Завъртя ласото още веднъж и го метна.
— Изстрел… — извика Били.
Ласото падна точно върху Шолотъл, нахлузи се на кучешката му глава и се заплете в ребрата му.
— И гооол!
Били заби петите на ботушите си в земята и дръпна силно. Древният изквича и изхвръкна от гърба на Каркина.
Гигантският краб зърна някакво движение и огромната му дясна щипка се вдигна, отвори се и се затвори, улавяйки Древния във въздуха. Ако беше нормален човек, щеше да го прещипе надве, но чудовището улови Древния около кръста, където нямаше плът, а само кокали, които се побираха в пролуките между щипките.
Побеснял, Шолотъл запищя, настоявайки да го пуснат. Заудря и зарита създанието, и Каркинът отвори щипката си. Древният се стовари на земята с тракане на кости.
Освен това щипката бе прерязала ласото. Били се опита да запази равновесие, но залитна и падна. Останките от въжето се омотаха около него като гърчеща се змия.
Взорът на гигантския краб проследи движението на въжето, видя го как пада върху борещия се безсмъртен и щракна към него с огромната си щипка. Били се претърколи настрана и щипката изстърга по земята.
— Не уцели! — изсмя се той.
А после Каркинът прониза безсмъртния в гърдите с тънкия си брониран преден крак, приковавайки го към камъните.
Черния ястреб нададе свиреп боен вик и се метна към чудовището. Томахавката му отскочи със стържене от крака на Каркина, затова той се зае да го мушка с копието. Крабът вдигна крака си заедно с набодения на него Били. Черния ястреб сграбчи приятеля си и го издърпа, взе го на ръце и се втурна обратно към Дома на надзирателя.
— Какво ти казах аз? — извика той. — Казах ти да внимаваш. А ти слушаш ли ме? Не!
— Внимавах — прошепна Били. Беше смъртноблед и по устните му имаше кръв. — Гледах щипката. Не знаех, че ще стъпи върху мен с някакво рачешко нинджа движение.
— Използвай аурата си — каза Черния ястреб. — Излекувай се бързо. Губиш много кръв.
— Не мога — изпъшка Били. — Не ми е останала достатъчно аура за такава тежка рана. Не трябваше да я хабя за онези драскотини одеве.
— Нека аз да те излекувам.
— Не, не можеш. Това не е някаква си драскотина. Освен това имаш горе-долу толкова аура, колкото и аз. Пази си я.
Нещо с огромни зъби и крила изскочи от нощта, привлечено от мириса на кръвта на Били. Черния ястреб направо го прегази.
— Обаче спипах оня тип със скелета, нали?
— Да.
— Предполагам, че вече не мога да се върна на работа при Кетцалкоатъл, а?
— Когато това свърши, Били — каза Черния ястреб, — мисля двамата заедно да посетим Пернатата змия. Да си подадем оставките. Аз ще донеса кутия кибрит.