„Един да спаси света…“
Джош седна с кръстосани крака по средата на пирамидата. Бръкна под бронята си и извади Сборника, който му бе дала Цагаглалал. Заобръща го в ръце, опипвайки хлъзгавата и хладна метална повърхност. Остави го да се отвори в края, където назъбени ръбчета показваха мястото на страниците, които бе откъснал… които щеше да откъсне след десет хиляди години.
Наведе глава и свали от врата си торбичката, в която ги носеше. Постави ги обратно в книгата. Прастарите страници се размърдаха, от тях изпълзяха гърчещи се като червеи нишки, които се сплетоха и сраснаха, правейки Сборника отново цял.
После Джош отгърна наслуки книгата, сложи пръст на страницата и загледа как думи на безброй езици се извиват под нокътя му. И в течащия пред очите му текст той прочете историята на света след Потъването.
В идните дни и седмици Софи и останалите щяха да съберат оцелелите, да ги отведат от разкъсания остров и да ги разпръснат по света.
Народите на Дану Талис, Древни и хора, щяха да последват Атон и Вирджиния Деър, Древен и човешка жена, по цялото земно кълбо. Щяха да установят множество колонии и тези колонии щяха да се разраснат, образувайки великите нации, които един ден ще управляват Земята.
Софи и Вирджиния, Жана и Скатах, щяха да получат нови имена и да бъдат почитани като богини, учителки и спасителки на човечеството.
И с времето, след множество приключения, Софи Нюман щеше да намери начин да отведе другите безсмъртни през редица от лей-портали обратно в собственото им време, в Сан Франциско, където бе започнало всичко.
Джош затвори Сборника и го пъхна обратно под бронята си. Не искаше да чете повече. Поне засега. Щеше да пази тази книга над девет хиляди и петстотин години, преди да я продаде на един беден френски книжар.
„Един да унищожи света“.
Дану Талис трябваше да загине, за да се роди новият свят.
И Джош щеше да го унищожи.
Четирите древни меча лежаха на земята пред него. Авраам му бе казал, че мечовете ще му дадат необходимата сила — той трябваше просто да ги вземе в ръце и да фокусира енергията, която в момента пулсираше през пирамидата.
Трябваше само да ги вдигне.
Авраам му бе казал, че има избор. Но Джош знаеше, че всъщност няма. Ако не направеше това, сестра му и всички други щяха да умрат, а той не би позволил това.
Седна и нареди четирите меча пред себе си.
Но кой от тях… имаше ли определен ред?
И изведнъж си спомни нещо, което му бе казал Дий. Изрече думите на глас:
— Когато изпитваш съмнения, следвай сърцето си. Думите могат да са лъжовни, образите и звуците могат да се манипулират. Но това — той потупа по гърдите си, — това винаги е истинско.
Без колебание посегна с лявата си ръка за Кларент, Огнения меч. Усети трептящата топлина на старото оръжие, когато то легна в дланта му и за кратко се зачуди откъде ли произхождат тези Мечове на силата. Няма значение, помисли си; в бъдеще щеше да има предостатъчно време да проучи този въпрос.
С дясната си ръка посегна към Жуайоз, Земния меч, и го сложи в лявата. Той легна върху Кларент и моментално се разсипа на ронлива суха пръст и прах. Зацвърча, докато Огнения меч го поглъщаше.
Кларент засия, нажежен до червено, и Джош усети мириса на горяща плът. Неговата плът.
Аурата му се заиздига от него като дим, напоен с мирис на портокали.
Той бързо притисна Дюрандал върху Кларент. Въздушния меч моментално се разпадна на бяла мъгла и се изпари от острието.
Накрая дойде ред и на Ескалибур, Ледения меч.
Джош го вдигна с дясната си ръка. Задържа го за секунда, знаейки, че в мига, щом ги допре, всичко ще се промени… а после се изсмя. Всичко вече се беше променило. Беше се променило много отдавна.
Той се изправи, държейки в лявата си ръка Кларент, а в дясната — Ескалибур. Вдигна високо двата меча и цялата пирамида зарева като гигантски звяр. После събра ръце пред лицето си и притисна Ледения меч в Кларент. Той се разтопи сред облак от пара, която обгърна лявата му ръка. Четирите Меча на силата — Огъня, Земята, Въздуха и Водата — се съединиха, за да образуват пета сила — Етера. Тя запламтя през него, изпълвайки го със знания, а със знанията дойде и необятна, невъобразима мощ, стотици хилядолетия история и учение.