Едноокият Древен даде знак на Марс и той отскочи от вратата — точно когато един остър бивен проби метала и се устреми нагоре, разкъсвайки го като хартия.
Марс и Один заеха позиции в подножието на стълбите, за да защитават Макиавели и Били, които се грижеха за раните на Хел върху стъпалата на двора за разходки. Били беше свалил колана си и го бе пристегнал около разкъсаните крака на Древната, а ръцете му бяха потъмнели от кръв.
Мълчалив и невидим, папагалът кръжеше над тях.
Никола се опита да проумее това, което виждаше: как Марс и Один действат съвместно с Били и Макиавели и ги защитават, докато американецът превързва раните на Хел. Алхимика беше объркан: италианецът не бе приятел на семейство Фламел и не подкрепяше каузата им — напротив, през целия си дълъг живот се бе борил на страната на Тъмните древни. Може би някак си Макиавели бе излъгал останалите? Никола поклати глава и папагалът повтори движението му. Възможно беше да излъже Марс; а току-виж дори и Хел. Но никой не бе в състояние да излъже Один. Може би Макиавели и Били най-после бяха избрали вярната страна. Какво бе казал Шекспир за това, че неволята те събира с кого ли не4?
С последно усилие на волята Алхимика накара папагала да се спусне по-ниско. Всички инстинкти на птицата я подтикваха да бяга. Дворът бе изпълнен с жужащи разноцветни аури, миризмата на кръв на Древен и животинска смрад.
Създанието, изпълнило отвора на разбитата врата, бе огромно. Приличаше на глиган, но беше с размери на бик, а бивните му бяха дълги колкото човешка ръка.
— Хус Кромион — каза Марс. — Кромионският глиган5. Не първият, разбира се. Онзи го уби Тезей6.
Единственото око на Один премигна.
— Голям е — промълви той. — И силен.
Звярът тръгна бавно надолу по стъпалата. Беше толкова широк, че хълбоците му се триеха в стените от двете му страни и грубата козина стържеше по камъните.
— Ще се втурне срещу нас — предупреди Марс.
— И няма да сме в състояние да го спрем — добави Один. — Ловувал съм глигани. Той ще атакува с наведена глава, а после ще я вдигне, за да ни разкъса с бивните си. Мускулите около врата и рамената му са особено дебели. Съмнявам се, че копията или мечовете биха могли да ни послужат срещу него.
— А ако използваме аурите си, това ще привлече сфинкса, който ще погълне енергията ни — рече Марс. Той внимателно избута Один настрана. — Не се налага и двамата да умираме тук. Да го оставим да ме атакува. Аз ще сграбча главата му и ще го задържа. А ти ще го нападнеш отстрани с твоите копия. Опитай се да го намушкаш отдолу. Там плътта е по-мека.
Один кимна.
— Планът е добър, само че…
— Само че?
— Няма да успееш да задържиш главата му. Ще те разпори.
— Да. Вероятно. А после ти ще го намушкаш.
— Нали видя какво направи с металната врата? — попита тихо Один.
— Аз съм жилав — ухили се Марс.
— Това ти харесва, нали?
— Прекарах хилядолетия, затворен във втвърдена черупка, без да мога да се движа. — Той размърда китката си и завъртя късия меч. — Не съм се забавлявал така от… ами… не помня откога.
Копитата на Хус Кромион удряха по стъпалата, изтръгвайки искри от камъните, а после той атакува.
Внезапно се мярна зелено–червено петно и нещо, което приличаше на малък папагал, се стрелна пред звяра, одирайки с нокти муцуната му чак до ушите. Глиганът изквича, забави ход и вдигна глава, щракайки със зъби и пръскайки гъста слюнка. Птицата отново пикира и силната й човка откъсна парченце от косматото ухо на създанието. Хус Кромион изрева и се надигна на задните си крака, за да се опита да захапе бързата твар.
И копието на Один улучи чудовището в оголеното гърло. То умря, още преди да се стовари на земята.
— Браво! — извика Били.
— Били, защо не покрещиш малко по-силно? Сигурен съм, че би могъл да привлечеш още чудовища към нас — рече тихо Макиавели.
Американецът го плесна по рамото.
— Понякога човек трябва просто да се поотпусне и да празнува. — Той погледна надолу към Хел. — Видя ли колко огромна беше тази твар!?
4
Фразата е от пиесата на Шекспир „Бурята“. Точният цитат на български звучи малко по-иначе: „Неволя дом не избира: спиш, с когото падне!“ (превод: Валери Петров) — Б.пр.