— И по-големи съм виждала — изфъфли тя.
Папагалът се спусна, за да кацне на главата на Хус Кромион. Килна дребната си червена главица настрана и изгледа първо Марс, а после и Один.
— Коя си ти, птичко? — попита Марс, а после ноздрите му се издуха. — Мента — промълви изумено той. — Никола?
Човката на аратингата се отвори и затвори, а после тя изкряка:
— Фламел.
Марс отдаде чест на дребната птица с меча си.
— Алхимико. Радвам се да те… хм… видя. Както виждаш, живи сме. Броят ни се увеличи с двама, но положението ни е тежко. Те са прекалено много, а и сфинксът броди наоколо. — Той млъкна, а после добави: — Не мога да повярвам, че докладвам на папагал.
— Ареоп-Енап — изчурулика птицата.
Марс погледна към едноокия Древен.
— Да не би той току-що да каза Ареоп-Енап?
Папагалът се заклати от крак на крак.
— Ареоп-Енап, Ареоп-Енап, Ареоп-Енап.
Один кимна.
— Той каза Ареоп-Енап.
— Къде? Тук ли? — попита Марс.
Птицата излетя и закръжи над двамата Древни.
— Тук, тук, тук.
— Това несъмнено е потвърждение — каза Один. — Ах, какъв съюзник, стига само да се съгласи да се бие заедно с нас. — Той плесна Марс по гърба. — Върви да доведеш Стария паяк. Едва ли ще ти е толкова трудно да го намериш. Аз ще се погрижа за раните на Хел. — Той сграбчи Хус Кромион за единия гигантски бивен и го издърпа от стълбите.
— Какво смяташ да правиш с това?
— Хел не е вегетарианка. — Один се ухили. — И обожава свинско.
— Сурово ли?
— Най-вече сурово.
Черешовата аратинга се спусна от вечерното небе към Ембаркадеро, пляскайки уморено с крила, и кацна на главата на Алхимика. Червената й главица се наведе и почука със затворена човка по черепа му.
Никола потрепери и си пое дълбоко дъх. Прометей продължи да го крепи, докато той изправяше снага и раздвижваше схванатите си пръсти. После Алхимика вдигна дясната си ръка и папагалът подскочи на пръстите му.
— Благодаря ти — прошепна той. Ментовозелена мъгла се вдигна от червено-зелените пера на птицата. Тя потрепери и излетя, крякайки:
— Ареоп-Енап, Ареоп-Енап, Ареоп-Енап.
Очите на Фламел проследиха пътя й през вечерното небе.
— След няколко дена всички папагали по Ембаркадеро ще крещят същото — каза Алхимика.
— Научи ли нещо? — попита Пернел.
Никола кимна.
— Чудовищата се намират в главната сграда на затвора. Видях Марс, Один и Хел. Нямаше и следа от Черния ястреб, а Хел е ранена. Но, изглежда, имаме двама нови съюзници: Макиавели и Били Хлапето й помагаха.
Пернел премигна изненадано.
— Макиавели никога не ни е бил приятел.
— Знам. Но той е опортюнист. Може би осъзнава, че е по-добре да се присъедини към печелещата страна.
— Или може би току-що е преоткрил своята човечност — рече тихо Нитен. — Може би някой му е напомнил, че е преди всичко човек, и едва след това безсмъртен.
— Струва ми се, че говориш от личен опит — каза Пернел.
— Така е — отвърна той тихо. — Имаше време, когато бях… безразсъден.
— И какво стана?
Той се усмихна.
— Срещнах една червенокоса ирландска дева-воин.
— И се влюби? — подразни го тя.
— Не съм казвал това.
— Не е и нужно. — Тя се обърна пак към Никола. — Ами Дий?
— Точно това е странното: можех да подуша аурата му, но беше стара и избледняваща. И се преплиташе с ваниловия аромат на Софи и портокаловия на Джош. Усещаше се и дъх на градински чай…
— Вирджиния Деър — каза Пернел.
— Всички тези миризми бяха преплетени, заедно с енергиите на четирите Меча на силата. Но не мисля, че Дий още е на острова.
— Тогава къде е? — попита Нитен.
Алхимикът се канеше да поклати глава, но се спря.
— На земята бяха отпечатани очертанията на четирите Меча на силата — рече той бавно. Ръцете му описаха квадрат. — Изглежда са били поставени, така че краищата им да се допират, образувайки правоъгълник.
— Той е направил портал — каза Прометей. — Аз самият никога не съм виждал как става, но знам, че е възможно.
— Закъде? — попита Никола. Погледна към Пернел и тя поклати глава.
— Не и за някое място в този свят, това е сигурно — рече Прометей. — Всъщност почти мога да ви гарантирам, че излиза някъде на Дану Талис. Дий е върнал близнаците назад във времето.
Глава 8