Споменът за него беше ярък и жив в ума й.
Авраам се възправяше висок и слаб в сумрачна стая на върха на кристалната кула „Тор Ри“. Беше загърнат в сянка и стоеше с гръб към нея, така че тя да не вижда Промяната, която почти напълно бе превзела плътта му, превръщайки я в чисто злато. Цагаглалал си спомняше как го завъртя към светлината, за да го погледне вероятно за последен път. После го прегърна, притискайки неговата плът и метал към кожата си, и зарида на рамото му. А когато го погледна в лицето, една-единствена сълза, голяма златна капка, се изтърколи по бузата му. Тя се надигна на пръсти и изпи сълзата с целувка… Цагаглалал притисна длани към стомаха си. Тя още беше в нея.
Тази, която наблюдава, бе носила бялата броня в последния ден на Дану Талис. Беше време да я облече отново.
Глава 10
Вечерта се спусна и над Сан Франциско плъзна мъгла.
Няколко виещи се пипалца от нея се протегнаха откъм залива. Носеха се по водната повърхност като струйки пара, а после изчезнаха. Няколко минути по-късно мъглата отново се появи, този път бе по-гъста — полупрозрачни сиво-бели ленти се къдреха над водата.
Мъглата се сгъсти.
Заехтя корабна сирена.
Над Тихия океан се събираше плътна грамада от облаци — тъмна, почти черна в долната си част, — а после се понесе бързо към сушата като стена от мъгла. Гъстата пелена покри земята, потече под моста „Голдън Гейт“, после се изду, за да го погълне, издигайки се все по-високо и по-високо, докато кехлибарените светлини по кулите не избледняха до дребни петънца. Червените сигнални лампи по върховете им — на почти двеста и трийсет метра над водата — мятаха кратки кървавочервени проблясъци, но те също избледняха до мътни петна. Мъглата се сгъсти още повече и светлините изчезнаха напълно.
После дойде редът на светлините от улиците и къщите. За кратко червено–белите фарове на колите озаряваха мъглата, а сградите сякаш пулсираха и сияеха. Мъглата продължи да се разраства и сгъстява, затъмнявайки светлините, скривайки ги, лишавайки ги от всякакъв блясък. Бяха нужни по-малко от трийсет минути — от момента, в който първите рехави струйки плъзнаха по залива, до пристигането на непроницаемата мъглива завеса, — за да спадне видимостта от десетки метри до метър — два.
Звуците станаха приглушени и постепенно целият град притихна. Чуваше се само отчаяният, самотен вой на сирената.
Мъглата не миришеше на море и сол — бе напоена със смрадта на нещо отдавна мъртво и гниещо.
Глава 11
Софи изпищя.
Един набит тъмнокож мъж в мръсна бяла роба се стрелна от една уличка, сграбчи я за косата и я дръпна назад, като едва не я събори. Обучението на Софи по таекуондо се задейства. Тя посегна и стисна здраво ръката, а после премести тежестта на тялото си, извъртя се на деветдесет градуса и замахна с десния си крак в „йоп чаги“ — ритник настрана. Петата на тежката й туристическа обувка се стовари в колянната капачка на нападателя с унищожителна сила.
Очите на мъжа се разшириха; голямата му уста се отвори и затвори, разкривайки развалени зъби, но преди той да успее да си поеме дъх, за да извика, Джош се стрелна между двамата и му нанесе силен удар със свити пръсти. Улучи го по средата на гърдите и когато онзи се преви, стовари юмрук върху тила му, поваляйки го на земята.
— Добре, това е впечатляващо — промърмори Вирджиния Деър.
— Не съм сигурна, че вие двамата се нуждаете от моята защита.
Джош погледна към Софи.
— Добре ли си?
Тя внимателно прокара трепереща ръка по косата на темето си, за която я бе сграбчил нападателят. По пръстите й останаха руси косми.
— Изглежда, всичките тези години на тренировки по бойни изкуства не са отишли напразно. — Тя се усмихна срамежливо. — Благодаря ти, че… ами, знаеш… че ме спаси.
Джош махна с ръка.
— Ти не се нуждаеше от спасяване. Ритникът беше достатъчен, но няма да позволя на когото и да било да докосва сестра ми.
— Благодаря ти — повтори тя.
— Винаги съм казвал, че ще те пазя — каза той и по бузите му изби лека руменина.
— Да, така е. Но последния път, като те видях…
Той почервеня още повече и сви неловко рамена.
— Знам. — Последния път, когато бе видял сестра си, тя нападаше свирепо красивата Коатликуе. Той се бе извърнал и избягал ужасен от нея. Поклати глава. — Още не знам какво да мисля…