Били извъртя очи.
— Гледал си прекалено много филми за мен. Винаги съм бил на мнение, че трябва да ми плащат процент. Не изглежда честно да използват името ми, без да ми дават нищо в замяна.
— Били, предполага се, че си мъртъв.
— Знам. — Зад него се раздаде някакво пльокане, той подскочи и притисна устата си с ръце. — Не съм гнуслив. — Всяка дума на Били излизаше като облаче пара от устата му. — Ловувал съм бизони, заклал съм немалко говеда, както и пилета, и прасета за трапезата. Хващал съм и съм кормил риба. Но обичам да си готвя месото, преди да го ям! — Той хвърли поглед през рамо към Хел, която лежеше на стъпалата на двора за разходки и пируваше с останките на Хус Кромион. До нея седеше Один и й подаваше мръвки.
Марс Ултор бе заел позиция до разрушената врата и прогонваше всяка твар, която се приближеше. В дълбините на затвора нещо, което никога не е било човек, се кикотеше с глас на малко момиченце.
Хел видя, че Били я гледа, и се усмихна ужасяващо. Протегна му нещо, блестящо от влага.
— Запазих това за теб. Истински деликатес — изфъфли тя.
— Ще го пропусна, благодаря. Хапнах точно преди да тръгнем. Освен това съм на диета. И съм вегетарианец. Даже строг вегетарианец.
Макиавели хвана Били за ръката и го отведе по средата на двора за разходки. Посочи към очертанията върху плочите.
— Какво подушваш? — попита той.
— Имаш предвид, освен заклания…
— Съсредоточи се, Били.
Американският безсмъртен вдиша.
— Солен въздух.
— Друго?
— Портокали, ванилия, сяра и… — Той пое още един дълбок дъх. — И градински чай. Това е моето момиче, Вирджиния — добави.
— Сярата е Дий. — Макиавели проследи очертанията на правоъгълника с върха на протрития си ботуш. — И легендарните близнаци също са били тук.
— А сега къде са?
— Заминали са.
— Заминали?
— Мисля, че Дий е използвал четирите древни Меча на силата, за да създаде лей-портал, който да го отведе назад във времето.
— Колко назад? — зачуди се Били.
— До самото начало — рече мрачно италианецът. — Ако бях комарджия, какъвто не съм, бих заложил, че се е върнал на Дану Талис.
Били обхвана тялото си с ръце и потрепери.
— Предполагам, че това не е хубаво.
Макиавели поклати глава.
— Не. Той без съмнение има някакъв велик план да завладее Дану Талис и да управлява света. Докторът винаги е излизал с такива безумни кроежи. Винаги е играл по собствени правила.
— Предполагах го.
— И обикновено е грешал. Дий има твърде високо мнение за собствената си значимост. Докторът наистина е интелигентен, но е оцелял, защото е хитър, а не защото е умен. А и винаги е имал късмет.
— Не можеш да имаш късмет вечно — рече Били. — Рано или късно той ще се изчерпи. — Посочи с палец през рамо към пълния с чудовища затвор. — Нашият може и да се е изчерпал вече. Затворени сме на остров, пълен с чудовища. — Той понижи глас и кимна към Один и Хел. — И допреди няколко часа те бяха наши врагове.
— Врагът на моя враг е мой приятел — напомни му Макиавели.
— Да, и врагът на моя враг може пак да си ми е враг. Освен това трябва ли да ти напомням, че повечето хора познават убийците си. Аз го научих по трудния начин — познавах Пат Гарет9.
Италианецът сложи ръце на рамената на Били и го погледна в очите. Кълбящата се млечнобяла мъгла превръщаше сивите му очи в алабастър, което го караше да изглежда като слепец.
— Правилно ли постъпихме, като попречихме на Дий да пусне чудовищата срещу града? — попита той.
— Естествено — каза Били без капка колебание.
— Правилно ли постъпихме, като останахме да се бием заедно с тези Древни срещу чудовищата?
— Да, без съмнение — каза пак Били.
— Помисли върху следното. — Макиавели се усмихна. — Какво щеше да стане, ако двамата с теб бяхме избрали страната на Дий и чудовищата?
На лицето на Били се изписа неувереност.
— Ами всъщност не знам.
— Дий и Деър пак щяха да изчезнат, а ние щяхме да останем на острова, за да се бием срещу Марс, Один и Хел. И макар че ти може да си добър боец, Били, аз не съм. Колко дълго мислиш, че щяхме да издържим срещу когото и да било от тримата?
— Е, предполагам, че бих могъл да видя сметката на тоя едноокия…
Макиавели въздъхна.
— Тоя едноокият е Один.
Били го изгледа тъпо.
— Сигурно си имал куче като малък? — попита италианецът.
— Разбира се.
— Как го наричаше?
— Хлапе.
— Наричал си кучето си Хлапе?
Американецът се ухили.
— Това беше, преди да получа прякора си.
Макиавели кимна.
— Один — тоя едноокият — има два вълка. Гери и Фреки.
— Хубави имена. Силни.
— Думите означават лаком и ненаситен и ги описват абсолютно точно. Големи са колкото дребни магарета. Той ги води на една обща каишка.
Били се обърна да погледне към мъжа с превръзката на дясното око.
— Окото в битка ли го е загубил?
Макиавели поклати глава.
— Не. Сам си го е извадил. За да плати с него на един великан. Още ли мислиш, че можеш да се справиш с него?
— Може пък и да не мога.
Италианецът посочи с брадичка към вратата.
— А колко дълго мислиш, че ще издържиш срещу върховния воин, Марс Ултор?
Били разпери дясната си длан, обърната надолу, и я разклати насам-натам.
— Или срещу Хел, която властва в царство на мъртвите?
— Не много — призна Били.
— Не много — съгласи се Макиавели. Наведе се напред и доближи устни до ухото на американеца. — И не забравяй, че Хел не придиря какво месо яде.
Били преглътна тежко. Очите му се стрелнаха към останките на глигана.
— Това лесно би могъл да си ти — рече Макиавели.
— Наистина ти харесва да ми говориш всички тези работи, нали?
— Образователно е.
— Добре тогава, господин образовател и велик стратег. Кажи ми как ще се махнем от този остров.
Макиавели понечи да поклати пак глава, когато внезапно мъглата се раздвижи и се завихри между двамата мъже като духната от силен вятър. В двора за разходки обаче нямаше вятър. Въздухът бе изпълнен с водни капчици. Те наедряха, сливайки се една с друга.
И изведнъж във въздуха се оформиха очертанията на глава.
Появи се лице: беше дълго и тясно, и личеше, че някога е било красиво. На мястото на очите имаше две дупки и още една на мястото на устата. После мъглата се сгъсти, водните капчици побеляха и се превърнаха в коса, и лицето придоби форма и плътност. Появи се подобие на дрехи: свободна бяла ленена риза, затъкната в дълги до колената панталони. Краката изчезваха току под коляното и не се виждаха стъпала.
— Призрак… — извика Били.
Устата на призрака се отвори и затвори, а после се чу глас. Той представляваше поредица от пукания на водни мехурчета.
— Аз съм Хуан Мануел де Аяла. Аз открих Алкатраз.
— За мен е чест да се запознаем. — Макиавели се поклони и настъпи леко Били.
Били побърза да кимне.
— Чест е. Разбира се.
— Вие на страната на Вълшебницата Пернел Фламел ли се борите? — попита призракът.
— Борим се срещу един и същи враг — рече предпазливо Макиавели.
— Значи имаме обща кауза — обяви призракът. — Следвайте ме.