— Ти си невъзможен! — Пернел издърпа дланта си и скръсти ръце. — Не говори така.
— Вярно е.
Пернел се обърна в стола си, за да погледне надолу по улицата, взирайки се през мъглата.
— Къде ли са момчетата? — зачуди се тя.
— Умишлено сменяш темата, нали?
— Да.
Още докато изричаше това, две фигури — едната едра, а другата слабичка — изникнаха в гъстата, кълбяща се мъгла. Бяха Нитен и Прометей. Едрият Древен носеше картонен поднос с три големи бели хартиени чаши. Нитен носеше по-малка чаша и си гризваше от една паста, подаваща се над ръба на кафява хартиена кесия.
Древният приклекна до Никола и Пернел и им подаде димящи чаши кафе.
— Решихме, че след като сте французи, ще предпочетете кафето пред чая. — Той хвърли поглед към японския безсмъртен.
— Всъщност идеята беше на Нитен.
— Аз си взех чай — каза Нитен.
— Освен това оставих кафето черно. В торбата има малко захар.
— Благодаря. — Пернел обхвана бялата чаша с длани и отпи внимателно, после наведе глава, за да не види той отвращението върху лицето й. — Трябва му захар — промърмори тя.
— Какво открихте? — попита Никола. Посръбна от чашата си.
— Не е зле. Трябва му захар. — Нареди в ръката си три кафяви пакетчета, скъса ги и изсипа кристалчетата в кафето.
— Затварят достъпа до града — каза Прометей. Прокара ръка през косата си. Вчера тя беше червена; сега имаше мръсен сиво-бял цвят и бе поръсена с водни капчици. — Огледайте се: юни е и сме на Кей 39. Наоколо трябва да греят светлини и да гъмжи от хора. А е практически пусто. В ресторанта имаше работещ телевизор. По улиците са станали десетки катастрофи, летището е затворено и целият морски трафик е спрян. Говори се за затваряне на залива и моста „Голдън Гейт“. По новините разправят, че това била най-лошата мъгла от цял век насам.
Никола си пое дъх.
— Това не е обикновена морска мъгла. Какво — или може би трябва да кажа кого — подушваме? — попита той.
Нитен поклати глава.
— На мен ми мирише на смърт и гнилоч.
Никола хвърли поглед към жена си.
— Ти познаваш ли миризмата?
Тя също поклати глава. Отдалечи чашата от лицето си, за да вдиша дълбоко.
— Гниещо месо. — Бързо върна чашата, за да прогони вонята със силния аромат на кафе. — Може да е всеки от половин дузина Древни. Някои от тях миришат наистина странно и изглежда мнозина предпочитат мириса на месо. — Тя се усмихна на Прометей. — Не се обиждай.
— Не се обиждам. Аз лично никога не съм си падал особено по него. — Прометей довърши кафето си на една глътка, после смачка чашката и я хвърли в близкото кошче. — На Западния бряг има две възможности. Може да е Кетцалкоатъл или в по-лошия случай — Бастет. И двамата предпочитат да ухаят на развалено месо.
— Кой мислиш, че е? — попита Пернел.
Прометей поклати глава.
— Одеве си помислих, че може да е Кетцалкоатъл. Усетих във въздуха лек дъх на екзотични подправки.
Нитен вдиша дълбоко.
— Не го усещам. Надушвам само миризма на развалено месо и може би — само може би — слаб мирис на котка. Макар че може да идва и от истинска котка някъде наблизо — добави той.
— А може да са и двамата Древни — подхвърли Пернел.
Прометей поклати решително глава.
— Не, това е невъзможно. Те винаги са били заклети врагове.
— Защо? — попита Нитен.
— Заради нещо, случило се много отдавна, преди потъването на Дану Талис. Няма начин да се съюзят.
Отекна корабна сирена и те млъкнаха, за да се заслушат в протяжния й вой.
— Злото е на път — прошепна Никола. Остави чашата си на земята и потри ръце. — Успяхте ли да се свържете с някого?
Прометей поклати леко глава.
— С този-онзи. Но не с много. Всички, които са верни на човеците, вече знаят за бъркотията тук и се надявам, че идват насам. Разбира се, същото важи и за онези, които са верни на Тъмните древни. Говорих обаче с Барбароса…
— Императорът или пиратът?12
— Императорът — поясни Древният. — Той е в Чикаго, но ще пристигне с първия полет утре. Ако има полети. Вече е пратил вест до безсмъртните и Древните на Източния бряг. Ще доведе колкото може.
12
Императорът е Фридрих I Барбароса, германски крал и император на Свещената римска империя през XII век. Пиратът е Хайредин Барбароса, живял през XV-XVI век, османски адмирал и владетел на Алжир. — Б.пр.