— Има някои човеци, които трябваше да заколим и изядем отдавна. Семейство Фламел, например, и Дий, и със сигурност Макиавели. Знаеш, че обичам италианска храна.
Кетцалкоатъл въздъхна.
— Съгласен съм с теб. Макиавели и Били отидоха на острова, за да пуснат чудовищата в града.
— И? — Бастет се обърна към Сан Франциско, килна глава настрана и се заслуша. — Не чувам никакви писъци.
— Те се провалиха — каза тихо Кетцалкоатъл. — Не знам защо. Видях как Лотан плува към Ембаркадеро, но беше убит от двамата Фламел. Загубих връзка с Били и Макиавели, а Черния ястреб просто изчезна. Мога само да предположа, че всички са мъртви. — Той заскърца безсилно със зъби. — Толкова сме близо, господарке. Толкова, толкова близо. Имаме остров, пълен с чудовища, на малко повече от километър от градските улици, а когато почти успяхме да изкараме едно от тях на брега, бяхме победени от няколко безсмъртни.
— Колко по-точно?
— Съвсем малко. Фламел, опасната му жена, японския воин и, за нещастие, нашия Прометей.
Бастет уви ръце около тялото си и потрепери.
— Мислех, че той не излиза от Сенкоцарството си.
— Сенкоцарството му вече го няма. Разпадна се на сенки и прах.
— Любопитно. Ами предполагаемите легендарни близнаци? Фламел и Дий бяха убедени, че ги държат в ръцете си. За пореден път.
Зъбите на Кетцалкоатъл проблеснаха в усмивка.
— Изчезнали са от града. Не ги усещам никъде на американския континент.
— Това поне е някаква утеха.
— Знаеш, че семейство Фламел сигурно са повикали помощ. Колкото повече се бавим, толкова повече време ще имат подкрепленията им, за да пристигнат.
— Нашите също идват, нали?
— Някои. В същия този миг се събират какви ли не чудовищни твари. Но нали знаеш, че всеки безсмъртен човешки герой, всеки бог от митовете и легендите, който е верен на семейство Фламел или просто е срещу нас, се насочва насам?
— Тогава да не губим време. Трябва да изведем чудовищата на брега и купонът да започва.
— Първоначалният план беше Макиавели и Били да събудят създанията и да ги пуснат от килиите. Черния ястреб трябваше да откара едно модифицирано туристическо корабче до пристана, да го напълни със създания и да ги превози до града. А после да се върне за още.
— Само че сега този Черен ястреб е изчезнал.
— Страхувам се, че нереидите са го изяли.
— Но ти имаш резервен план?
— Винаги.
— Така и предполагах.
— В момента има едно туристическо корабче на котва до острова. Капитанът събира най-големите, най-грозните, най-гладните и най-ужасяващите чудовища, които може да намери. Ще ги откара до брега и ще ги пусне по улиците. После ще се върне за втори курс.
— И ти имаш вяра на този капитан?
— Той ми е брат.
— Никога не съм знаела, че имаш брат.
— Той напусна Дану Талис много преди потъването. Промяната бе жестока към него. Но когато ми потрябва някой, на когото да се доверя, знам, че мога да разчитам на брат си. Той се зарадва — дори гореше от нетърпение — да ми помогне. — Зъбите на Кетцалкоатъл се белнаха в противна усмивка. — В края на краищата, ако не можеш да разчиташ на семейството си, на кого тогава?
— В такъв случай за какво съм ти аз? — попита Бастет, пренебрегвайки заяждането. Нейният син Атон я бе предал. — Май дочувам едно но… — подкани го тя.
— Семейство Фламел и техните спътници ще направят всичко по силите си, за да ни попречат.
— Значи трябва да премахнем двамата Фламел, Прометей и Нитен?
— Да, а разполагаме с много малко време, за да ги сразим, преди да са пристигнали подкрепленията им.
Очите на Бастет се присвиха, втренчени в Пернатата змия.
— И си сигурен, че те нямат други съюзници в града?
— Всички други са на острова. — Той се ухили. — И се надявам да станат апетитна закуска на някоя ужасна твар.
Бастет потри ръце. Когато ноктите й се удариха едни в други, полетяха искри.
— Значи работата е проста. Ще разделим силите им. Ще пратим нещо да отвлече вниманието на воините, Прометей и Нитен. Без тях Никола и Пернел не са нищо повече от безсмъртни човеци, които стареят при всяка употреба на силите си. Знам, че аурите им отслабват.
— Какво можем да пратим? Не ми е останало нищо.
— На мен обаче ми е останало. — Тя бръкна в един от джобовете си и извади кожена кесия. Разклати я и нещо вътре изтрака. — Помниш ли тези Драконови зъби?