— Спартите19 — каза той.
Бастет кимна.
— Неунищожимите земни воини.
— Идеално. Просто идеално. — Кетцалкоатъл погледна пак часовника си и светещият циферблат озари лицето му в зелено.
— След пет… четири… три… две… едно.
Целият град потъна в мрак.
Отвсякъде заехтяха аларми против крадци, когато резервното им захранване се включи. В обгърналата всичко мъгла те звучаха като писукане на мишки.
Глава 18
— Кой си ти? — изхъхри доктор Джон Дий. Усещаше, че лежи върху металния под на вимана и вибрациите й отекваха в цялото му тяло. При отслабналото му зрение всичко наоколо тънеше в мъгла, а фигурата, седнала пред контролните уреди, представляваше само една сянка.
— Казах ти, наричам се Маретю. — Полукръг от метал проблесна в светлината пред лицето на Дий. — Понякога ме наричат мъжът с куката. Макар че е по-скоро сърп, отколкото кука.
Магьосника откри, че още е увит в анорака, с който го бе загърнал Джош. Придърпа го по-плътно около съсухреното си тяло и се опита — неуспешно — да изправи снага.
— Имам чувството, че би трябвало да те познавам — прошепна той.
— Би трябвало. Срещали сме се достатъчно често.
— Не сме — възрази Дий. — Никога не бих забравил куката.
— Предполагам — рече загадъчно Маретю.
— Млади човече — започна Дий, при което Маретю избухна в смях. — Какво толкова смешно има?
— Отдавна не са ме наричали млад.
— На мен ми изглеждаш достатъчно млад. Гласът ти е на млад човек и си достатъчно силен, за да ме носиш. Аз съм стар; почти на петстотин години. Колко си живял ти на тази земя? — попита безсмъртният.
Но мъжът с куката запази мълчание, докато виманата се носеше с тихо бръмчене през ясното синьо небе. После, точно когато Дий започна да подозира, че няма да получи отговор, мъжът заговори, а гласът му бе непоносимо тъжен.
— Магьоснико, аз съм живял на тази земя десет хиляди години. И съм прекарал може би десет пъти по толкова, обикаляйки Сенкоцарствата. Вече дори аз самият не знам истинската си възраст.
— Значи си Древен?… Велик древен?… Архонт? Не си Земен господар. Да не би случайно да си Предтеча?
— Не. Не съм нито едно от тези неща — рече Маретю. — Аз съм човек. Нещо малко повече от обикновен човек и нещо много по-малко. Но съм си човек.
Воят на двигателя стана по-нисък и корабът започна да се спуска.
— Кой е господарят ти?
— Нямам господар. Служа на себе си.
— Тогава кой те е направил безсмъртен? — попита Дий, обърквайки се все повече.
— Ами, предполагам, че ти, в известен смисъл, доктор Дий — засмя се Маретю.
— Не разбирам.
— Ще разбереш. Търпение, докторе, търпение. С времето всичко ще ти се изясни.
— Не ми остава много време. Озирис се погрижи за това.
Виманата се спусна по-ниско и шумът от двигателя спадна до глухо бучене.
— Къде отиваме? — попита Дий.
— Водя те да се срещнеш с някого. Той те чака от дълго време.
— Знаел си, че идвам?
— Докторе, аз винаги съм знаел, че ще дойдеш тук. Следя те от момента на раждането ти.
Дий беше уморен; тежко като олово изтощение заплашваше да го надвие, но той знаеше, че ако затвори очи, вероятно никога повече няма да ги отвори. Намери сили да попита:
— Защо?
— Защото имаш да изиграеш роля. В дългия си живот съм открил, че съвпадения не съществуват. Всичко е част от една схема. Номерът е да видиш схемата, но за това е нужна дарба — или може би проклятие, — което малцина притежават.
— И ти можеш да видиш тази схема?
— Това е проклятието ми.
Виманата внезапно кацна на земята. Похлупакът й се плъзна назад и Дий потрепери, когато го лъхна студен, влажен въздух. Дори с отслабналия си слух можеше да различи рева на морето, чуваше как разпенените вълни се разбиват наблизо. Видя ръцете на Маретю да посягат към него и ги отблъсна немощно.
— Почакай мъничко… — възрази той.
— Както ти самият правилно отбеляза, нямаме много време.
Дий посегна и сграбчи ръката на Маретю.
— Не усещам аурата ти.
— Нямам такава.
— Всеки има аура — прошепна Дий и объркването отново го заля.
— Всеки жив — отвърна мъжът.
— Ти мъртъв ли си?
— Аз съм Смъртта.
— Но притежаваш сили?
— Да, огромни сили.
19
Буквално посяти — непобедими воини, които израстват от посятите в земята драконови зъби (древногръцка митология). — Б.пр.