Макиавели килна глава на една страна.
— Приличам ли ти на човек, който гледа „Стар трек“?
— Трудно е да се каже. Никога не би ти минало през ума, но Черния ястреб е луд фен на сериала. Има си и униформа, и всичко.
— Били. Аз ръководех една от най-развитите секретни служби в света. Нямах време за „Стар трек“. — Млъкна, а после добави: — Бях по-скоро почитател на „Междузвездни войни“. Защо питаш?
— Ами когато капитан Кърк и господин Спок… знаеш ги кои са, нали?
Макиавели въздъхна.
— Живял съм през двайсети век, Били. Знам ги кои са.
— Е, та значи, когато те се телепортират на някоя планета, обикновено с доктор Маккой и понякога със Скоти от машинното…
— Aspetta20 — започна Макиавели на италиански. — Чакай малко. Значи капитанът и господин Спок… какъв беше той?
— Вулканец.
— Рангът му? — сопна се Макиавели.
— Първи офицер.
— Значи капитанът, първият офицер, корабният лекар и понякога инженерът се телепортират всички на една планета. Заедно. Целият старши офицерски състав?
Били кимна.
— А кой командва кораба?
— Не знам. Младшите офицери, предполагам.
— Ако работеха за мен, щях да ги дам на военен съд. Това ми прилича на тежък случай на изоставяне на задълженията.
— Знам. Знам. Аз самият винаги съм го смятал за малко странно. Но не това ми беше мисълта.
— А каква беше?
— Обикновено ги придружава някакъв човек в червена униформа. Това винаги е член на екипажа, когото не си виждал преди. И веднага, щом видиш червената униформа, знаеш, че ще умре.
— Накъде всъщност биеш? — попита Макиавели.
Били се приведе напред.
— Не разбираш ли… — Полюшващата се светлинка огряваше лицето му, но очите му тънеха в сянка. — Ние сме червените униформи. — Той посочи с палец над главата си. — Древните там горе ще оцелеят; винаги са оцелявали. Вероятно повечето от чудовищата също. Дий и Деър си плюха на петите. Ние сме тези, които ще бъдат изядени.
Италианецът въздъхна.
— По време на царуването на Наполеон — когото, между другото, харесвах — възникна терминът пушечно месо — каза той. — Опасявам се, че може и да си прав.
— Терминът червена униформа май повече ми харесваше — промърмори Били.
— Бау! — Зловещо парче метал се уви около гърлото на американския безсмъртен и от мрака изникна остроносо лице с медна кожа и белеещи се зъби между тънките устни. — Уилям Бони, знаеш ли колко пъти можех да те убия? Ставаш немарлив.
— Черния ястреб — ахна Били. — Изкара ми акъла бе, човек!
— Стадо препускащи бизони вдигат по-малко шум от теб. И плещят по-малко глупости.
Били се завъртя и отблъсна томахавката на Черния ястреб.
— О, наистина се радвам да те видя, стари приятелю.
— Това важи и за теб. — Черния ястреб кимна към Макиавели. — И за теб, италианецо.
— За нас е облекчение да научим, че си жив — рече Макиавели. — Страхувахме се от най-лошото.
— Отървах се на косъм. Русалките…
— Нереидите — прекъсна го Били.
Черния ястреб го изгледа втренчено.
— Извинявай, нереидите връхлетяха лодката ми на пълчища и аз едвам успях да издрапам на брега и да се шмугна в една пещера, преди това огромно същество с тяло на човек и октоподски пипала да ме нападне.
— Нерей — каза Макиавели. — Морският старец. Изненадан съм, че си се измъкнал.
Черния ястреб го изгледа безизразно, а светлината блестеше по медната му кожа.
— Жив, имам предвид — поясни Макиавели. — Нерей е един от най-смъртоносните Древни.
— Е, вече не е. Сега е мъртъв. — Безсмъртният воин потупа с томахавката по дланта си и намигна на Били. — Понякога червените униформи оцеляват, за да участват и в друга битка.
Глава 21
С дългия си остър нокът Бастет натика малките квадратни бели зъби в меката почва на мястото, където пътят от моста „Голдън Гейт“ завиваше надясно към „Виста Пойнт“.
— Нахрани ги — заповяда тя.
Кетцалкоатъл я изгледа неразбиращо.
— С какво?
Бастет хвана дясната ръка на Пернатата змия, смъкна ръкавицата му и заби нокът във върха на показалеца му. Капка гъста червено-черна кръв наедря върху раната. Бастет стисна.
— Ох. Боли!
— Не се дръж като бебе. Това е само една капчица. Обзалагам се, че си виждал достатъчно кръв.