Глава 24
Цагаглалал крачеше с лекота по вонящите, обвити в мъгла улици.
Макар че още бе сравнително рано вечерта, Сан Франциско беше почти напълно опустял. Спирането на тока бе превърнало вече притихналия град в мъртвило. Първоначалната какофония на алармите, които ехтяха глухо из града, бе започнала да заглъхва с изтощаването на батериите. Воят на сирените на колите на спешните служби звучеше много слаб и далечен, а изострените сетива на Цагаглалал долавяха във въздуха мирис на изгоряла гума и газ. Беше станало някакво произшествие. И то сериозно. Може би повече от едно. Тъмните древни изолираха града.
Целият път до Джаксън Стрийт беше по нанагорнище; после улицата се спусна надолу и отново се издигна. Цагаглалал сви вдясно от Скот Стрийт по „Бродуей“, където от всички дървета капеше вода.
Уличните лампи на ъглите не светеха, а светофарите на Гоф Стрийт премигваха в мътно червено. Единственото осветление идваше от няколкото коли, които още се мъчеха да се движат по улиците. На „Ван Нес“ таксита и автобуси пълзяха, обвити в трепкащи глобуси светлина, а полицейските патрулки се промъкваха бавно по улиците и сигналните им лампи святкаха. Полицията използваше високоговорителите си, за да съветва хората да се приберат по домовете и да останат там, докато мъглата се разсее.
Бронята на Цагаглалал се приспособи към обкръжението, променяйки цвета си и правейки я почти невидима на фона на нощта. Тя можеше да надуши отвратителния мирис на месо във въздуха и разпозна аурите на Кетцалкоатъл и Бастет. Пернатата змия бе достатъчно опасен, но завръщането на Древната богиня бе истински проблем: това означаваше, че решителният момент наближава. А Бастет, подобно на Дий, не знаеше смисъла на думата финес. Освен това изпитваше към човечеството единствено презрение.
Цагаглалал сви наляво по Хайд Стрийт и се затича към Ръшън Хил Парк. Преди по-малко от седмица Бастет, Мориган и Дий бяха участвали в нападение срещу новия Игдразил на Хеката в Сенкоцарството на Мил Вали. В кратката, ожесточена битка прастарото дърво, израсло от семена, спасени при потъването на Дану Талис, бе унищожено от Джон Дий с помощта на Ескалибур. Триликата богиня загина заедно с него, отнасяйки със себе си всичките си обширни знания. Дий и Мориган продължиха да преследват близнаците, но Бастет бе изчезнала. Цагаглалал знаеше, че тя има къща в Бел Еър.
— Когато всичко това свърши — прошепна Цагаглалал във влажния въздух, — ако съм още жива, ще сметна за свой дълг да те издиря.
Подминаваше тенис кортовете, когато три зле облечени фигури с бръснати глави изникнаха в полумрака точно пред нея. Кубинките им с гумени подметки не издаваха никакъв шум върху паважа, докато се приближаваха. Тримата бъбреха развълнувано и звукът бе толкова писклив, че едва се чуваше. От телата им се точеха струйки от сивите им аури, нашарени с лилави нишки. Двама от тях дори не си бяха направили труда да си скрият опашките. Това бяха кукубути, които отиваха да пируват.
— Мразя кукубутите — промълви Цагаглалал. — Гадни, гнусни, миризливи…
Тази, която наблюдава, извади копеша си и ги посече беззвучно, оставяйки телата им да се разсипят на прах.
Цагаглалал знаеше, че единствената причина коткоглавата богиня да се върне в града е, че искаше да присъства на победата на Древните.
Съпругът на Цагаглалал, Авраам, неведнъж й бе казвал, че смята Бастет за едно от най-опасните същества, които е срещал някога. „Нейната амбиция ще унищожи света“, бе предупреждавал той.
На върха на хълма Цагаглалал спря.
— Надясно или направо? — зачуди се тя на глас, опитвайки се да прецени кой е по-прекият път.
Вдясно се простираше Ломбард Стрийт, известна с осемте си остри завоя. Можеше да свие натам, но знаеше, че ако продължи направо, може да завие надясно по „Джеферсън“, което щеше да я отведе право на Рибарския кей.
— Направо. — Тя подмина тичешком виещата се улица.
Бастет открай време си беше амбициозна и алчна. Двамата със съпруга й Аменхотеп бяха управлявали Дану Талис в продължение на векове. Когато Промяната започна да обхваща първо Аменхотеп, а после и Бастет, Господаря на Дану Талис бе слязъл от трона, за да предаде властта на сина си Атон. Бастет беше бясна: тя от десетилетия въртеше задкулисни машинации, за да е сигурна, че другият й син, нейният любимец Анубис, ще управлява островната империя. Него тя можеше да контролира; докато над Атон нямаше власт.
— Имате ли дребни, госпожо?