От нощния мрак се появиха двама мъже, блестящи от влагата — единият неестествено мършав, с татуирана на ухото му паяжина, а другият по-едър, с широкия гръден кош и тесния ханш на културист. Явно се бяха подпирали на една стена на ъгъла на „Ломбард“ и „Хайд“. Докато се приближаваше в лек бяг, тя забеляза, че лицето на едрия е насинено и издраскано.
— Нощта не е подходяща за спортуване — рече мършавият.
— Тази мъгла не е здравословна — изсмя се едрият.
— Можете да се подхлъзнете. Можете да паднете. Можете да се нараните. — Мършавият наблегна на думата нараните.
Цагаглалал стисна по-здраво копеша, но можеше да подуши, че тези двамата са хора. Не наруши темпото си и видя, че нещо като тревога пробяга през мръсните очи на по-едрия.
— О, не, не пак… — прошепна той.
Дясното й рамо улучи по-дребния в средата на гърдите. Тя чу как нещо изпука и онзи полетя през пътя и се приземи върху стръмния наклон на Ломбард Стрийт. Изквича и се затъркаля надолу по най-кривата улица на света. Левият й крак улучи по-едрия, тъкмо докато трескаво се отдръпваше от пътя й. Нещо в бедрото му изпращя и той се стовари на земята толкова тежко, че можеше да си счупи и нещо друго.
Цагаглалал продължи нататък, без да им обръща повече внимание.
Атон си имаше своите недостатъци. Беше го виждала, когато идваше при Авраам. Господарят на Дану Талис бе надменен — опасно надменен — и импулсивен, но за разлика от много други Древни, признаваше, че светът се променя и че ако Дану Талис — и дори самите Древни — искат да оцелеят, трябва също да се променят. Светът принадлежеше на новите раси, и най-вече на хората. Атон работеше заедно с Авраам, Прометей, Уицилопочтли и Хеката, за да подготвят бъдеще, в което Древните и хората ще могат да живеят заедно. Хронос им бе показал множество ужасяващи варианти на бъдещето, но бе успял да им покаже и някои чудеса.
Цагаглалал живо си спомняше една конкретна възможност. В тази времева линия невероятно напредналата цивилизация на хора и Древни бе преоткрила и дори надминала знанията на Земните господари. Бяха напуснали пределите на планетата и бяха започнали да колонизират околните светове. Империята на Дану Талис не се простираше само върху една планета, а върху цели галактики. А в сърцето на тази огромна галактическа империя стоеше кръглият град Дану Талис върху една мъничка синьо-зелена планета в покрайнините на Млечния път.
— Златен век — беше казал Авраам, несъзнателно потупвайки по кожата си, която още тогава започваше да се нашарва с твърдо злато.
— За съжаление никога няма да се сбъдне — беше се изкискал Хронос. — Това е просто една сянка на онова, което може да стане.
— А защо не? — бе попитал Авраам.
— Защото Бастет и другите като нея, които живеят в тъмното минало, няма да го позволят. Те вярват, че като даваме сила на хората, ще станем по-слаби.
— Тъмни древни — бе промърморил Авраам.
Тогава Цагаглалал за първи път чу това название.
Сянка плъзна от парка вляво и се разстла по улицата. Тя шаваше и растеше, и водни капчици блестяха върху мръсна черна козина и дългите виещи се опашки. Устата на Цагаглалал се сви от погнуса. Тя нямаше определено отношение към плъховете, но тези явно бяха под контрола на някой Тъмен древен. Цагаглалал нагази в пъплещата маса и гадинките моментално се скупчиха около нея, мъчейки се да се покатерят по краката й, но не можеха да се заловят за бронята. Зъби стържеха по металните й подбедреници като нокти по черна дъска.
Аурата на Цагаглалал лумна в ослепително бяло. Запулсира около тялото й в концентрични кръгове и плъховете се превърнаха в червено-черна пепел, която се заиздига спираловидно в мъглата. Внезапният изблик на сила също така разкъса контролиращата магия и оцелелите гризачи изчезнаха с писукане в канавките.
Без да нарушава крачка, Цагаглалал се обърна надясно и продължи по улицата, насочвайки се към водата.
Дану Талис можеше да поеме по пътя към златния век, но алчността на Бастет бе по-силна от всякакъв здрав разум. И в една ужасна вечер Анубис и отряд анпу вдигнаха бунт и затвориха Атон. Господарят на Дану Талис бе обвинен, че е заговорничил да унищожи островната империя.
Цагаглалал внезапно се закова по средата на „Джеферсън“ и отметна глава назад. Във въздуха се бе появил нов мирис. Дъх на нещо древно и ужасяващо се носеше откъм лявото й рамо. Тя завъртя глава: идваше откъм моста „Голдън Гейт“. Надуши изгорял емайл, гниеща земя и кръв, и непогрешимата воня на дракон.