— Спарти — каза тя с погнуса.
Инстинктивно разбра, че това бе причината за връщането на Бастет.
— Какво да правя? — запита се на глас.
Семейство Фламел имаха нужда от помощта й, за да задържат чудовищата на острова, но заплахата на моста бе по-непосредствена. Ако Спартите влезеха в града, щеше да настъпи хаос. Беше ги виждала в действие и преди. Всеки от тях щеше да убие стотици — дори хиляди — хора, а онези, които създанията не изядяха, щяха да се върнат към някакво подобие на живот като зомбита и да се клатушкат още двайсет и четири часа, преди телата им да се разпаднат. Бедните твари бяха безобидни, но видът им беше стряскащ и крайно ужасяващ. Всичко щеше да бъде загубено.
С натежало сърце Цагаглалал се обърна към моста „Голдън Гейт“. Не можеше да направи нищо, за да помогне на двамата Фламел. Те трябваше да се оправят сами.
Глава 25
— Колко още остават? — изпъшка Дий.
Безсмъртният беше започнал добре, но бе успял да изкачи само петдесет стъпала, преди да спре, дишайки тежко, с разтуптяно сърце.
Гласът на Маретю отекна от каменните стени.
— Общо са двеста четирийсет и осем от долу до горе. Остават ти около двеста.
— Двеста четирийсет и осем. Едно от недостижимите числа22. Защо ли не се изненадвам?
— Трябва да продължаваме, докторе.
— А аз трябва да си поема дъх — изпъшка Дий.
— Нямаме време.
— Остави ме да си почина… освен ако не искаш да пукна тук, на тези стъпала.
— Не, докторе, няма да те оставя да умреш още. — Маретю протегна ръка. — Дай да ти помогна.
— Защо? — Дий се отпусна на гладките кристални стъпала и вдигна поглед към сините очи на Маретю. — Щом знаеш кой съм, значи знаеш и какъв съм, какво съм направил. Защо ми помагаш?
— Защото всички имаме роля в спасяването на света.
— Дори и аз ли?
— Особено ти.
Маретю помъкна Дий по оставащите двеста стъпала. Английският безсмъртен бе преметнал ръка през рамото на мъжа и бе притиснал глава към гърдите му. Не чуваше сърцебиене и докато се изкачваха все по-нагоре, осъзна, че Маретю не се задъхва от усилието. Той изобщо не дишаше.
Високият синеок мъж припкаше леко нагоре по стълбите. На някои места стената бе прозрачна и Дий можеше да зърне сивия океан, изпъстрен с бяла пяна. Огромни вълни се блъскаха в каменист бряг, очертавайки с водните си пръски един град. В морето гигантски синьо–зелени айсберги се разбиваха в невидими скали. Докато се изкачваха, Дий забеляза, че някои стъпала изпускат странни миризми или проблясват в чудати цветове, когато минават по тях. Други трептяха в музикални ноти или пък температурата рязко се покачваше и спадаше.
— През Сенкоцарства ли минаваме? — попита Дий.
— Много си проницателен.
— Страшно бих искал да изследвам това място — прошепна Дий.
— Не, докторе, не би — рече убедено Маретю. — Тази кула е построена върху пресечната точка на дузина лей–линии, на място, където се пресичат поне толкова Сенкоцарства. Някои от тези стъпала ни въвеждат и извеждат от някои от най-лошите светове, създавани някога. Ако се задържиш прекалено дълго на едно стъпало, не се знае къде можеш да се озовеш. Или какво можеш да привлечеш.
— Да, но помисли си за приключението.
— Има приключения, които не си заслужава да преживееш.
Дий погледна в очите на Маретю.
— Доколкото разбирам, ти си преживял някои такива?
— Да.
— Така ли загуби ръката си? Чакай да позная: някое гладно чудовище я е отхапало, а после Авраам ти е направил тази кука.
— Не, докторе. Бъркаш ужасно. — Маретю се засмя и в този миг звучеше като много млад. — Освен това мисля, че ако Авраам ми беше направил заместител, щях да го помоля за нещо с по… ръкоподобна форма, което да ми е по-полезно. — Той прокара куката по кристалната стена и върху тях се посипаха дъгоцветни искри. Металният полукръг лумна в светлина, оживял от мистични символи. — В началото я мразех — призна мъжът.
— А сега? — попита Дий.
— Сега тя е част от мен. И аз съм част от нея. Двамата заедно променихме света.
Маретю се промуши през тесен правоъгълен отвор и остави стария Дий да седне върху плоския покрив на кристалната кула.
— Оттук мога да видя света. — Авраам Мага отстъпи от един тумбест цилиндричен телескоп и се извъртя, така че само едната му страна да е обърната към Маретю и Дий. — Елате да погледнете.
22
Недостижими се наричат целите положителни числа, които не могат да бъдат изразени като сума от всичките делители на някое цяло положително число. — Б.пр.