— Моля те, дай ми минутка да се съвзема. — Докторът протегна крака и се отпусна назад, облягайки се на скованите си ръце. Взря се нагоре към високата русокоса фигура, увита в наметало от блестящо златно фолио. — През всичките дълги години на живота си винаги съм те смятал за легенда — прошепна той. — Изобщо не съм си представял, че си истински.
— Разочарован съм, докторе. — Авраам кимна лекичко с глава и се изсмя тихо. — Знаеш, че в сърцето на всяка легенда има зрънце истина. Цял живот си си имал вземане-даване с чудовища. Общувал си със същества, които са били почитани като богове, и си се сражавал редом с кошмари. И въпреки това ме смяташ за легенда!
— Всеки обича да вярва в някоя и друга легенда. — Дий протегна ръка нагоре и Маретю му помогна да се изправи.
Стояха върху плоска кръгла площадка на върха на кристалната кула. Духаше силен и остър вятър, напоен с дъх на сол и морски пръски и пълен с малки, жилещи късчета лед.
— За мен е истинска чест да се срещна с теб. — Дий пристъпи напред и протегна ръка, но Маретю нежно я бутна надолу и поклати лекичко глава.
— Мага няма да се ръкува с теб, докторе.
Авраам отстъпи от телескопа.
— Ела да погледнеш.
Инструментът бе направен от нещо, което приличаше на плътен кристал с кремав цвят. Повърхността му бе разделена на фасетки. Тънки сребърни обръчи опасваха тръбата, а когато Дий надзърна в окуляра, откри, че той трепти и прелива като живак.
— Маретю го донесе от едно от пътуванията си — рече Авраам. Гласът му излизаше трудно, сякаш всяка дума изискваше голямо усилие. — Не иска да ми каже къде го е намерил, но подозирам, че е творение на Архонтите, а не на Земните господари. Техните артефакти са с доста грубоват дизайн. Докато в този има някаква изящност.
— Не виждам нищо — каза Дий. — Трябва ли да се фокусира?
— Помисли си за някого — рече Авраам. — За някого, когото познаваш добре. Бих казал някого, когото обичаш, но осъзнавам, че в твоя случай трудно ще се намери такъв.
Дий погледна в телескопа.
… Софи и Джош, седящи на кръгла маса, отрупана с храна. Срещу тях бяха Изида и Озирис.
Той дръпна рязко глава назад, а после пак се наведе към окуляра.
… Вирджиния Деър, в свободна бяла роба и сламена шапка, върви по улици, гъмжащи от дребни, мургави хора. Червенооки анпу в черни брони я наблюдават от сенките.
— Невероятно — каза Дий, вдигайки поглед. — Това е като ясновидско кълбо. Само хора в това Сенкоцарство ли може да вижда?
— Ако го нахраниш с кръв и болка, ще ти покаже други времена и други места — прошепна Авраам. — Аз не го храня.
— Ти обаче го храниш. — Дий се извъртя, за да се вгледа в Маретю.
— Понякога — призна мъжът. Някаква тъга премина през очите му. — Има някои хора, които искам да държа под око.
— Страшно бих искал да имам нещо такова. Мога да му измисля хиляди приложения.
Маретю поклати глава.
— То щеше да те унищожи, докторе.
— Съмнявам се.
— Понякога, като погледнеш в телескопа, откриваш, че оттам те гледа нещо. Нещо гладно.
Дий сви рамена.
— Както ти самият каза, виждал съм чудовища и преди. А и те не могат да ти причинят кой знае какво от другата страна на телескоп.
— Те невинаги са от другата страна на телескопа — рече Авраам. — Понякога минават през него. — Мага се извърна, за да може безсмъртният да види цялото му тяло. Лявата страна на лицето му — от челото до брадичката и от носа до ухото — представляваше твърда златна маска. Само окото му оставаше незасегнато, макар че бялото бе станало бледо минзухарено и златни нишки се виеха през сивия ирис. Горните и долните зъби от лявата страна на лицето му бяха от чисто злато, а лявата му ръка бе покрита с нещо, което приличаше на златна ръкавица.
— Промяната — ахна Дий.
— Впечатлен съм. Малцина хора от твоето време изобщо знаят за нея.
— Аз не съм обикновен човек.
— Виждам, че си надменен както винаги, докторе. — Авраам се обърна пак към телескопа и долепи здравото си око към окуляра.
Дий изведнъж усети, че се чуди кого ли гледа Авраам.
— Рано или късно Промяната изкривява всички ни. А някои — като твоята приятелка Бастет — превръща в чудовища.
— Всяка Промяна уникална ли е?
— Да, специфична за дадената личност. Промените може да си приличат, но няма две еднакви.
Дий докуцука, за да застане до Авраам, и се взря внимателно в ръката му.