Сините очи на Смъртта се присвиха насмешливо.
— Така е, но понякога ти — и те — работите за мен.
Глава 26
Когато бе много малък, Джош страдаше от поредица странни и ужасни кошмари.
Сънуваше, че стои до спящото си тяло и го гледа отгоре. Понякога седеше на края на леглото и се взираше в себе си, но често плуваше под тавана и се наблюдаваше оттам. Нито веднъж не изпита чувството, че се намира в някаква опасност, но въпреки това смущаващите образи го караха да се буди с писъци. След тези сънища винаги му бе трудно да заспи отново.
Като порасна, сънищата почти изчезнаха. В периоди на силен стрес — обикновено около времето на класните работи — се връщаха, но вече бяха загубили способността си да го плашат. Сега не бяха нищо повече от странни образи. Понякога, докато се рееше в тази сумрачна зона между съня и будното състояние, улавяше някакъв бегъл проблясък от онзи стар сън и за миг откриваше, че стои извън тялото си и се гледа как спи. Един ден, докато сърфираше из интернет, случайно откри, че за това си има термин — извънтелесно преживяване.
В момента му се струваше, че изпитва такова.
Беше точно като в някои от сънищата му.
Гледаше се как седи на една маса с родителите си и сестра си. Всичко беше нормално: в чинията пред него имаше плодове, а до тях — чаша портокалов сок. По средата на масата имаше големи купи със салата и две кани с вода — едната с лед за баща му и Софи, а другата без лед, както я предпочитаха той и майка му.
Всичко беше толкова познато.
Само дето беше погрешно.
Мъжът и жената, които седяха на масата, изглеждаха като родителите му, Ричард и Сара Нюман. Имаха същия цвят на очите, същите черти на лицата, същите бръчки в ъгълчетата на устите и очите. Мъжът, който приличаше на баща му, дори имаше тънък белег с формата на полумесец върху бръснатата си глава — блед полукръг, изпъкващ на фона на загорялата му кожа.
Но това не бяха родителите му.
Жената, която приличаше на майка му, носеше одеждите и украшенията на Древен Египет.
В това нямаше нищо нередно. Когато ходиха в Египет преди няколко години, тя носеше подобни дрехи на лодката, с която се бяха спуснали по Нил.
Но ноктите и на жената, и на мъжа бяха боядисани в черно.
Това беше странно — той никога не бе виждал баща си да си боядисва ноктите, а и черното не бе цвят, който майка му би избрала.
Когато тези хора се усмихнеха, зъбите им изглеждаха прекалено дълги и макар че не ги бе разгледал отблизо и не можеше да е сигурен, му се стори, че езиците им не са розови, а тъмнолилави.
Такова нещо не бе виждал никъде.
А като погледнеше сега, дори храната и самата маса не му се струваха съвсем истински.
Масата представляваше кръг от злато и сребро, увити едно около друго като символа на ин и ян. Той и Озирис седяха един до друг откъм златната страна, докато сестра му и Изида седяха откъм сребърната.
— Джош?
Чиниите пред него бяха златни, отрупани със смайващо многообразие от плодове — но при внимателен оглед той можеше да разпознае само няколко от тях. А чашата със сок беше от чисто злато.
И сестра му…
Джош погледна през масата към Софи. Близначката му се взираше надолу към сребърната чиния, отрупана с череши и грозде, твърде едри, за да са естествени. Сребърната й чаша бе пълна до ръба с вода, а тъпият нож и двузъбата вилица също бяха от сребро. Тя го забеляза, че я гледа, и вдигна глава, и в този миг той видя в очите й същото объркване.
— Джош?
Джош усети как светът се изплъзва и размества отново и осъзна, че това не е сън. Сърцето му заблъска болезнено и той усети как дробовете му се свиват. Подсъзнанието му му съобщаваше нещо важно. Само че още не бе сигурен какво.
— Джош?
Гласът на Изида бе рязък.
Той си пое дълбок треперлив дъх и усети как светът помръдва и се намества. Огледа се и видя, че всички го зяпат. Разкърши рамена и завъртя глава насам-натам. Руменина изби по бузите му.
— Съжалявам, май се отнесох за момент. Може дори да съм задрямал. — Той се обърна да погледне към баща си. — Как го беше нарекъл веднъж?
Озирис се взря в него за един дълъг миг.
— Ах, да, сега си спомних: микросън. Сигурно съм имал микросън.
— Съсредоточи се, Джош — сопна се Изида. — Това е важно.
Той се канеше също да й се сопне, когато усети как кракът на сестра му побутва неговия. Вдиша дълбоко.