Выбрать главу

— Аз ги пратих — каза Изида.

— И два дни по-късно те поканиха на интервю.

— Знаели сте къде се крият семейство Фламел? — попита Софи.

— Винаги сме знаели къде са. Полагахме големи усилия да държим под око Сборника.

— И сте знаели, че когато ме видят, ще познаят, че съм Злато — прошепна Джош. — И че Софи е Сребро.

Усмивката на Изида беше язвителна.

— Тези надменни глупаци Фламел търсят Златни и Сребърни близнаци в продължение на векове. Ние просто им дадохме онова, което искат.

Озирис кимна.

— Алхимика и жена му започнаха да вярват, че са далеч по-важни в голямата схема на нещата, отколкото са всъщност. Те бяха пионки. Също като Дий и останалите човеци.

— Ами ние? — попита Софи. — Ние също ли сме пионки? — Погледна към брат си и го видя да кима.

— Вие сте Злато и Сребро — каза тихо Озирис. — Да, ние ви манипулирахме, но не за да ви използваме като пионки. А за да ви защитим. Всичко, което сторихме, бе в името на вашата безопасност — настоя той. — Вие сте като царя и царицата на шахматната дъска: в този момент, на това време и място, сте най-ценните и важни хора на света.

Изида се приведе напред и металните й гривни звъннаха върху сребърната маса.

— Нищо от това не беше случайно: бяха нужни хилядолетия на внимателно планиране, за да осигурим протичането на точно тази поредица от събития.

— Планирали сте всичко? — попита Софи. С всяко ново разкритие гаденето в стомаха й се усилваше. — Дори лошите моменти?

— Имаше ли лоши моменти? — попита Изида. Погледна към съпруга си и той поклати глава. — За какво говориш?

— Мисля, че тя има предвид моментите, в които едва не бяхме убити — отвърна Джош вместо близначката си. — Мен за малко да ме изяде Нидхьог в Париж.

Изида махна с покритата си с пръстени ръка, сякаш Париж не означаваше нищо.

— Ти никога не си бил в чак такава опасност, Джош — каза тя. — Намираше се в компанията на някои от най-великите воини на всички поколения. Те те защитаваха.

— Аз се бих срещу дисите — каза Софи. Нямаше намерение да подмине въпроса току-така. — Останах с впечатлението, че те полагат големи усилия да ме убият.

— А да не забравяме и процеса на Пробуждане — добави Джош.

Изида се засмя тихо и мелодично, но прозвуча странно фалшиво и заучено.

— Това никога не е представлявало заплаха за вас. Вие сте Злато и Сребро — каза тя. — Истинско Злато, чисто Сребро. Пробуждането вреди само на нечистите.

— Ами нападението на немъртвите в Охай? — продължи Джош.

Изида пак опита да се засмее. Смехът й отново прозвуча фалшиво.

— Дий не беше достатъчно могъщ, за да ги поддържа дълго. Вие ги унищожихте минути преди да се разпаднат сами.

— Ами Коатликуе? — попита Софи. — Тя беше готова да изяде Джош.

— Освен това едва успях да избягам от горящата сграда — добави брат й. — А да не забравяме и онази твар с рогата в Лондон.

— Стига! — Изида плесна с ръце и от пръстените й изскочиха искри, когато се удариха един в друг. — Всичко това беше планирано.

— Включително предателството на Дий към вас ли? — попита предизвикателно Софи. — Защото останах с ясното впечатление, че това не влизаше в плановете ви.

На масата се възцари мълчание.

Джош се взря внимателно в близначката си.

— Дий започна да действа независимо, нали? — попита тя.

Той не беше сигурен в това, преди Софи да го изрече на глас.

Тя кимна.

— Дошло му е до гуша да бъде слуга, нали? Искал е да стане господар.

Озирис вдигна ръка.

— Никой план не е безупречен. Винаги ще има някакви дребни непредвидени фактори. Променливи. Към края Дий се превърна в променлива. — Той пусна една усмивка и подобно на смеха на жена му, тя бе заучена и фалшива. — Това обаче се компенсира от факта, че е бил верен слуга в продължение на векове.

— Но той беше ваш пратеник на земята — възрази Джош. — Това не е дребен фактор. Това е доста голяма грешка.

— Стига — сопна се Озирис. — Той вече си плати. Както става с всички, които ни се противопоставят. Дий не беше първият ни слуга, няма да е и последният. Всъщност мисля, че госпожица Деър вече е на път да го замени. Направих й предложение, което на практика не би могла да отхвърли.

— И тя прие ли го? — попита Джош.

— Да.

Джош не можа да повярва на Древния. Вирджиния Деър? Да стане слугиня на Изида и Озирис? Или на когото и да било?