— Мисля, ще откриете, че Вирджиния Деър не е Джон Дий — каза той тихо.
— Знам я каква е — изръмжа Озирис.
Изида се протегна и докосна ръката на съпруга си, за да го спре, преди да е казал още нещо.
— Джош е прав. — Тя изгледа внимателно Озирис. — Деър е опасна. А флейтата й я прави… неконтролируема. Мисля, че трябва да оттеглиш предложението си. Лесно можем да си намерим друг човешки слуга.
— Разбира се — съгласи се той веднага.
— Но какво ще правите с нея? — попита Софи.
— Зависи — рече Изида.
— От какво? — настоя Софи. В дълбините на ума й затрепкаха мисли и изведнъж се появи образът на Вирджиния, която пада от голяма височина в бълбукащия кратер на вулкан.
— От това дали е склонна да ни сътрудничи.
— А ако не е? — попита Джош.
Този път усмивката, която разтегли устните на Озирис, бе истинска.
— Ще я хвърлим във вулкана — както правим с всички предатели и престъпници.
Тишината, възцарила се около масата, бе прекъсната от отварянето на една врата. Появи се червеноок анпу. Една от жените котки отиде с тихи стъпки до чудовищното създание и се изправи на пръсти, за да доближи глава до неговата. Не разговаряха на глас, но слабичкото създание изведнъж се извърна и се втурна обратно към масата, махайки развълнувано с опашка. Изида и Озирис се изправиха.
Джош се наведе през масата към сестра си.
— Бас ловя, че Вирджиния е изчезнала.
Софи кимна.
Озирис и Изида изслушаха доклада на слугинята и в мига, щом тя свърши, Озирис се обърна и се отдалечи забързано.
Изида се завъртя към тях.
— Изглежда, госпожица Деър е решила, че все пак няма нужда от сън — каза тя. — Но не се тревожете, ще я намерим. Дори дете би могло да проследи вонята й през града. А сега вървете да се облечете. Този път както се полага. В дрехи, подходящи за това време и място.
Джош отвори уста да протестира.
Изида вдигна ръка.
— Без спорове, Джош. Ще откриеш в стаята си комплект златна броня; а ти, Софи — сребърна. Облечете ги.
— Защо? — попита Джош.
— Ще бъдете представени пред Управляващия съвет на Дану Талис още тази вечер.
Софи стрелна брат си с поглед.
— За какво е това бързане? — попита тя.
— Изглежда, че Дану Талис се нуждае от владетел. Предишният владетел, Атон — строго погледнато той е настоящ владетел, докато не бъде хвърлен във вулкана, — е бил свален от поста си. Бастет е решила да се прави на умна и е действала, докато ни няма. Ще представи сина си Анубис пред съвета и ще твърди, че той е законният наследник на Аменхотей и следващ владетел на острова. — Устата на Изида се изкриви в грозна усмивка. — Тя си мисли, че ще я подкрепим. Разбира се, не знае, че разполагаме с вас, истинските наследници на Дану Талис.
Софи поклати глава.
— Нямам представа за какво говориш.
— Вие двамата — Златото и Среброто — сте законните владетели на Дану Талис. — Изида се приведе напред, облъхвайки ги с аромат на канела. — След час Управляващият съвет ще ви признае. Утре призори ще бъдете коронясани за владетели на най-великата империя, съществувала някога на земята.
Софи отстъпи от жената, която приличаше на майка й. Клатеше глава.
— Не, това не е вярно. Не може да е вярно. — Намръщи се, когато спомените на Вещицата затанцуваха в главата й. — Не това се случи предишния път.
— Случи се негов вариант — каза бързо Изида. — Аз бях в онзи времеви поток и видях всичко. Видях как близнаците се бият и Дану Талис потъва.
— Я чакай малко. Кои близнаци? — попита Джош.
— Ние — рече горчиво Софи.
— Ние ли?
— В различен времеви поток сме се били помежду си. Винаги е имало само един комплект истински близнаци: ние. Ние сме оригиналните близнаци от легендата.
Джош усети как светът се размества и завърта около него. Главата му затуптя.
— Чакай, чакай. Ние сме оригиналните близнаци. Първите Злато и Сребро.
— Да — каза Изида.
— И в друг времеви поток сме се били. Какво е станало тогава? — Той отчаяно се опита да си спомни откъслечните разкрития от последните дни. — Какво е станало с нас, Софи?
Отговори Изида.
— В другия времеви поток близнаците се биха върху Пирамидата на слънцето. Умряха там, а Дану Талис потъна — рече тя студено. — Това няма да се повтори. Този времеви поток е една от редките Благоприятни нишки — онези моменти във времето, когато бъдещето още не е сигурно. Има прозорец — малък прозорец, — в който можем да променим всичко. Няма да повторим допуснатите грешки. Вие сте близнаците от оригиналната легенда, създадени от баща ви и мен: един да спаси света и един да го унищожи.