— Чух те, Били — рече тихо Черния ястреб. — Всъщност сигурен съм, че току-що всичко на този остров те чу.
Били поклати глава. Посочи с палец към тавана.
— При този шум? Съмнявам се. — Ревовете, врещенето и крясъците на събраните горе чудовища проникваха през скалите.
— Но да гледаме на нещата от добрата им страна. Поне все още са на острова.
— Трябва да започнем да се притесняваме едва когато стане тихо. Наистина тихо — каза Черния ястреб. — Това ще означава, че или се прокрадват към нас, или са напуснали острова.
— Впечатляваща логика. Това да не е някаква мъдрост на индианските следотърсачи? — попита Макиавели.
Черния ястреб поклати глава.
— Просто здрав разум. — Той спря и посочи нагоре. — Там.
Ръката на италианеца се раздвижи и сияещото кълбо се понесе по тунела, за да освети правоъгълен вход. За разлика от останалата част от стените, които бяха покрити с водорасли, миди и кал, тук повърхността им бе почистена и се виждаха оригиналните неравни тухли, използвани за построяването на тунела.
— Това е пещерата, за която ви разправях — рече Черния ястреб. — Когато свърших с Нерей, някои от онези русалки ми бяха малко ядосани.
Били Хлапето се ухили и отвори уста да каже нещо, но Макиавели посегна и го стисна за ръката, за да мълчи.
— Тъй като не ми оставаше кой знае какъв избор — продължи Черния ястреб, — се оттеглих по-навътре в тунела. Жените ме преследваха — дори и без крака се движеха доста бързо, издърпвайки се напред с ръце и пляскайки с опашки. Приличаха на сьомга, която плува нагоре по реката. Виеха и съскаха, докато не стигнах до онзи завой там. А после спряха, сякаш бяха налетели на стена. — Черния ястреб вдигна ръка и зловонният въздух в тунела се изпълни с острия и чист билков аромат на сарсапарила. Бледозелени пламъци затанцуваха по върховете на пръстите му, а после се издигнаха нагоре, за да образуват безформен облак с цвят на изумруд. Стените на тунела оживяха от трепкаща сребристозелена светлина. — Тогава видях това — каза той.
— Какво е? — прошепна Били, взирайки се в стените.
Черния ястреб протегна дясната си ръка и я прокара по стената. Тя бе покрита с фин, блестящ слой, който полепна по пръстите му на дълги, ефирни нишки.
— Паяжина — каза той. — Стените са покрити с паяжина.
— За това са нужни много паяци — рече нервно Били.
Черния ястреб махна с ръка и зеленият облак се понесе навътре в тунела, осветявайки го.
— Можете да видите, че е разкъсана на някои места, значи нещо едро е минало оттук. — Той пристъпи напред и вдигна парче дърво от калта. — Но интересът ми бе привлечен от ето това. Тъкмо го бях открил, когато чух гласовете ви. — Черния ястреб протегна напред пръчка от здраво черно дърво, дебела два-три сантиметра, към която бе прикрепен дълъг и плосък листовиден връх. Макиавели и Били се наведоха да разгледат оръжието.
— Това е копие — каза Били. — И то старо. Шарката по върха не ми е позната. Не е характерна за Америка…
— На мен ми прилича на африканска… може би зулуска — рече Макиавели.
— В калта зад мен има още — каза Черния ястреб. Поднесе ръка над металния връх на копието. Зелената аура, трептяща по пръстите му, озари нарисувания там квадратен йероглиф.
— Охо — прошепна Макиавели. — Какво имаме тук? — Протегна ръка, върховете на пръстите му засияха и тунелът се изпълни със змийска миризма.
— Човече, трябва ти по-хубав аромат — рече Били.
— На мен си ми харесва — промърмори разсеяно Макиавели, докато мръсносива светлина се стичаше от пръстите му. — Върши ми добра работа. — Сивите му очи придобиха зеления цвят на аурата на Черния ястреб и квадратният глиф се отрази в зениците му. После той вдигна очи към индианеца. — Знаеш ли какво е това?
— Виждал съм подобни копия и преди — отвърна онзи. — Всичките ни легенди са пълни с тях. Те са древни и смъртоносни. Само най-могъщите шамани могат да ги носят. — Той посочи глифа върху метала. — Обаче никога не съм виждал това върху шаманско копие. Шарката ми изглежда южноамериканска.
Били погледна през рамото на италианеца към Черния ястреб.
— Аз съм виждал нещо подобно в Сенкоцарството на Кетцалкоатъл. Намират се в кухнята, над хладилника…
— Да, там има стена, на която са изрязани такива квадратни фигури, наподобяващи лица. Въпросната стена изглежда постара от останалата част на къщата — потвърди Черния ястреб.