— Колко си силен? — попита Нитен.
— Много. Да не би да мислиш за барикада от коли?
Мъглата превръщаше тъмната коса на Нитен в сребърна шапчица. Той вдигна два пръста във формата на V.
— Можем да създадем фуния. Тя ще накара Спартите да се съберат, ще ги насочи към нас и ще ги лиши от предимството на броя им. Ще могат да ни нападат само по един или двама едновременно… — Гласът му заглъхна. — Или могат да се покатерят по колите, предполагам.
Древният изсумтя и се засмя.
— Някога виждал ли си Спарти?
Нитен поклати глава.
— Те израстват от драконови зъби. Знаеш ли как изглежда един нилски крокодил? Разбира се, че знаеш — отговори Прометей на собствения си въпрос. — Спартите притежават голяма част от ДНК-то на тези влечуги. Високи са горе-долу колкото теб, но имат много къси крака, дълги туловища и тесни глави. Могат да тичат на два или на четири крака и са адски бързи. Но не ги бива кой знае колко в катеренето. — Той примижа срещу мъглата. — Ако обърна колите странично, това ще ги затрудни още повече. — Взря се в мрака без никакъв успех. — Не съм сигурен колко коли ще са ми нужни или дали на моста има достатъчно. А и ще ми трябва известно време да ги подредя.
— Тогава аз отивам да забавя нашите крокодилски приятели.
— Зъбите на Нитен се разкриха в усмивка. — Ще се постарая да оставя някой и за теб.
С тези думи той се стопи в нощта.
— Внимавай — извика след него Прометей.
Откъм мъглата се разнесе безплътен глас.
— Аз съм роден за това. Кое е най-лошото, което може да се случи?
— Спартите да те убият и да те изядат.
— Това не ме плаши.
— А би трябвало — предупреди го Прометей. — Няма гаранция, че ще те изчакат да умреш, преди да почнат да те ядат.
Глава 29
Изведнъж нощната тишина бе разкъсана от странен лай — звук, който наподобяваше кашляне.
— Кучета? — предположи Пернел.
— Не кучета, тюлени — отвърна Никола.
Изведнъж над тях с крякане закръжиха чайки, призрачни силуети в мъглата.
— Нещо не е наред. Чайките не би трябвало да крякат нощем — рече Никола и затвори очи, отметна глава и вдиша дълбоко.
— Странно. Не надушвам нищо ново.
Раздаде се нов лай — този път наистина бяха кучета. Звуците бяха приглушени от сгъстяващата се мъгла.
— О, не! — Никола изведнъж посегна и хвана ръката на Пернел точно когато кеят се заклати и завибрира. Металните столове, на които седяха, затрепериха и задрънчаха по камъните.
— Какво беше това? — попита Пернел, когато тътнещата вибрация най-после утихна. — Древен? Архонт?
— Земетресение — отвърна Никола леко задъхан. — Може би четири по скалата на Рихтер. И близо, много близо.
— Кой мислиш, че го е причинил? — зачуди се Пернел. — Ако Тъмните древни имат достъп до такава сила, значи сме го загазили. Те могат да унищожат този град, без да свалят на брега нито едно създание. — Тя се намръщи. — Тогава защо не са я използвали преди?
Алхимика поклати глава.
— Вероятно е естествено — каза той. — Помниш ли какво стана, когато двамата с Макиавели се бихте на връх Етна? Сигурен съм, че земетресението е било предизвикано от всичките сурови енергии, концентрирани в града. — Той потри ръце и във въздуха затрепкаха зелени искрици. — Виж това. Въздухът е просмукан с аури. Знаем, че Бастет е някъде там. А също и Кетцалкоатъл. Прометей и Нитен са на път да се срещнат със Спартите — а аз не съм сигурен дали драконовите воини имат аури. Марс, Один, Хел, Били, Макиавели — а може би и Черния ястреб — са на острова. — Той плъзна ръка по главата си, потривайки късата си коса, докато мислеше. Статично електричество запращя по скалпа му, сипейки искри като фойерверки по рамената му. — Това е още една от причините в наши дни да не се събират голям брой Древни на едно място.
Пернел облиза устни и кимна.
— Усещам вкуса на енергията във въздуха.
Десетсекундно треперене премина по улиците.
— Вторичен трус — прошепна Никола. — Предполагам, че за последен път толкова аури са се събирали така близо една до друга на Дану Талис.
— Ако все пак някой ни се притече на помощ, то аурите им, прибавени към всичко друго тук, може да предизвикат още по-силно земетресение. Трябва да се доберем до острова и да сложим край на това. — Тя хвана съпруга си за ръката и го затегли по кея към водата. — Веднага, щом започнем да използваме аурите си, ще разкрием своето местоположение на всички — и всичко — наоколо. И ще започнем да стареем. Ако нещо ни забави, докато прекосяваме залива, рискуваме да умрем от старост, преди да стигнем до Алкатраз.