Никола завъртя големия метален бинокъл и го фокусира върху малкия съд, който се бе появил иззад острова, оставяйки диря от бяла пяна.
Нитен стъпи на долния прът на дървената преграда и се наведе напред, засенчвайки с ръце кафявите си очи.
— Виждам в лодката един човек. Черния ястреб. Сам е…
— А къде са другите? — зачуди се на глас Прометей. — Да не би да бяга?
— Не, това е Черния ястреб… — прекъсна го Нитен, преди Древният да довърши мисълта си. — Недей да петниш името му. — Той поклати решително глава. — Ма-ка-теуи-ме-ши-ке-кекуа е един от най-храбрите воини, които съм срещал някога.
Тримата безсмъртни и Древният гледаха как лодката подскача по вълните, насочвайки се към брега.
— Чакайте… — спря ги изведнъж Алхимика.
— Няма ли нещо във водата ей там? — попита Нитен.
През бинокъла Никола видя дузина подобни на тюленови глави да се полюшват по водната повърхност около лодката.
Примижа, за да ги разгледа по-добре. Макар че зрението му отслабваше, можеше ясно да види, че главите принадлежат на зеленокоси млади жени, които изглеждаха красиви, преди да отворят устите си, пълни с остри като на пираня зъби.
— Това тюлени ли са? — попита Прометей.
— Във водата има нереиди — обяви Фламел. — И идват още.
Скоро лодката се приближи достатъчно, за да може групата на кея да види създанията, които я заобикаляха. Четиримата гледаха мълчаливо как едно от тях се надигна от морето и опита да се покатери на борда. Набитият меднокож безсмъртен мръдна леко лодката встрани и корпусът халоса рибоопашатата твар, която пльосна шумно във водата. Черния ястреб завъртя лодката в малък кръг, като едва не я преобърна, и я подкара обратно, право към групата нереиди. Водата се разпени, когато те се пръснаха.
— Той нарочно залисва нереидите — каза Нитен. — Държи ги далеч от острова.
— Което означава, че Марс и останалите сигурно са в беда — рече Прометей. Едрият Древен се обърна към Никола. — Трябва да им помогнем.
Никола погледна Пернел.
— Какво мислиш, че трябва да направим?
Опасна усмивка огря лицето на Вълшебницата.
— Мисля, че трябва да атакуваме острова.
— Само четиримата ли? — попита той весело.
Пернел се приведе напред, докато челото й не докосна това на съпруга й, и се взря дълбоко в очите му.
— Днес е последният ден от живота ни, Никола — каза тя тихо. — Винаги сме живели кротко, криели сме се в сенките, пестили сме енергията си, рядко сме използвали аурите си. Но вече не се налага да го правим. Мисля, че е време да напомним на тези Тъмни древни защо някога се бояха от нас.
Глава 4
Рукма виманата потрепери, а двигателите й виеха. Огромният триъгълен летящ кораб беше понесъл щети в битката край кристалната кула на Авраам. Едната му страна бе осеяна с белези, илюминаторите му бяха строшени, а вратата му не стоеше добре в рамката. Леден въздух виеше и пищеше през пролуката. Екраните и контролните табла покрай едната стена бяха черни, а повечето от работещите пулсираха с назъбени кръгли червени символи.
Скатах Сянката стоеше зад Прометей. Макар че тя го познаваше като свой чичо, той нямаше представа коя е. В този времеви поток тя още не се беше родила — и нямаше да се роди, преди потъването на острова. Древният се мъчеше да овладее кораба. Скатах бе стиснала ръце зад себе си и отказваше да се вкопчи в облегалката. Също така отчаяно се опитваше да не повърне.
— Мога ли да помогна с нещо? — попита тя.
Прометей изсумтя.
— Управлявала ли си някога рукма вимана?
— Карала съм една по-малка… много отдавна — призна Скатах.
— Колко отдавна? — попита Прометей.
— Трудно ми е да кажа. Десетина хиляди години, плюс-минус един век.
— Значи не можеш да ми помогнеш.
— Защо, технологията променила ли се е? — попита тя.
Уилям Шекспир седеше в дясната част на кораба, близо до едрия Сарацински рицар Паламед. Английският безсмъртен погледна Скатах, а яркосините му очи изглеждаха огромни зад твърде големите очила.
— Знаеш ли, аз съм любопитен човек — каза той. — Някои биха казали, че си пъхам носа навсякъде.
Тя кимна.
— Това винаги е бил най-големият ми недостатък… и най-голямата ми сила. — Той се усмихна, показвайки развалените си зъби. — Открил съм, че научаваш много повече, като задаваш въпроси.
— Просто задай въпроса — промърмори Паламед.