Сен Жермен и Жана гледаха как десетки вимани се изтърколват от хангарите. Повечето бяха закърпени с дърво и кожа; други бяха опасани с въжета, за да не се разпаднат, или пък имаха върху илюминаторите си листа вместо стъкло. Около корабите сновяха хора в дебели летателни костюми от вълна и кожа и ги проверяваха, докато други товареха в трюмовете копия и сандъци с кристални сфери.
— Това ми напомня за младежите, които летяха над бойните полета на Европа през Първата световна война в самолети от дърво и плат — рече тихо Жана. — Колко от тях оцеляха?
— Много малко — каза Сен Жермен.
— А колко от тези ще се върнат? — попита тя.
Сен Жермен погледна към старите, нашарени с кръпки, вимани.
— Николко.
Дребната французойка вдиша дълбоко.
— Изглежда съм прекарала по-голямата част от дългия си живот по бойните полета, гледайки как млади мъже и жени умират.
— Също толкова време си прекарала като милосърдна сестра, спасявайки животи — напомни й Сен Жермен.
— След последната война се заклех никога повече да не стъпвам на бойно поле — каза тя.
— Невинаги получаваме това, което искаме. Понякога животът ни поднася изненади.
— Е, това приключение определено спада към изненадите. — Тя се усмихна. — И макар много да ги обичам, не съм сигурна, че тази ми харесва. Но ето че сме тук и ще направим онова, което трябва.
— Знаеш ли — каза Сен Жермен и се огледа. — Мисля, че ми хрумна идея за нов албум. — Ръцете му се раздвижиха във въздуха, тактувайки в ритъм с барабана и гайдата. — Това ще бъде голям концептуален албум, с оркестър и хор… — Той си заподсвирка.
Жана вдигна ръка, за да го накара да млъкне.
— Защо просто не ме изненадаш? — А после, осенена от внезапна мисъл, се обърна пак към съпруга си. — Измислил ли си заглавие на този албум?
— Армагедон!
Глава 42
Приземният етаж на електроцентралата на Алкатраз пулсираше с мътносиво сияние.
Движейки се предпазливо през все по-сгъстяващата се мъгла, Никола и Пернел се приближиха към светлината. Дясната ръка на Алхимика се плъзгаше по металните перила. Зад тях двамата можеха да чуят как морските вълни се плискат в брега, макар и да не ги виждаха.
Пернел вдиша дълбоко. През солта и вонята на развалено месо тя долови следа от друга миризма: сухия, застоял дъх на мокри пера. Приближи уста до ухото на Никола и прошепна:
— Мисля, че знам какво става тук.
— Аз също — отвърна той. После изсъска от болка, когато удари пръста на крака си в един откъртен от зидарията камък.
Тази част от острова беше доста занемарена. Ерозията и климатът постепенно завземаха отново Алкатраз, заличавайки следите от човешко присъствие.
Двамата едва успяваха да различат стръмно наклонения покрив на склада на интенданта и електроцентралата. Зад тях имаше висок комин. А до електроцентралата се виждаха смътните очертания на очукано и ръждясало туристическо корабче, подобно на онези, които караха туристите до острова, преди компанията на Дий да го купи и затвори за посетители. По-голямата част от корабчето бе скрита от сградата на електроцентралата и стелещата се мъгла, но те зърнаха редица светлини, простираща се от задния край на порутената сграда до него.
— Кажи — прошепна Пернел.
— Помисли си за чудовищата, които си видяла в килиите… — Той усети как косата й докосна лицето му, когато тя кимна. — И каза, че в някои килии имало повече от един вид създания.
Вълшебницата кимна пак.
— В някои имаше по два-три.
— Но килиите са малки, Пернел. Метър и половина на три…
— По-големите чудовища — каза тя веднага. — Разбира се! В килиите нямаше едри създания. — Обърна се да погледне към смътните очертания на двете сгради. — Видях един минотавър, но той беше сравнително малък — още бебе. Най-едрата твар бе сфинксът, а той си обикаляше свободно.
— Логично е Дий и господарите му да не са се ограничили само до създания с нормален размер. Ако наистина искат да предизвикат паника в града, за това ще са им нужни някои по-големи чудовища.
— Е, и какво има там?
— Възрастен минотавър — предположи Никола. — Може би някой и друг огре33. Знаеш, че Дий си пада по тях.
— Дали няма дракон? — зачуди се Пернел. После поклати глава. — Не, ако имаше дракон, вече щеше да го е пуснал. Но има нещо с люспи, вероятно някакъв вид змей. Помниш ли, когато той отглеждаше онзи змей в Полша34?