— Надявам се, че имаме градинари — промърмори Джош.
— Ще имате всичко, Джош — рече искрено Изида. — На този остров и двамата ще сте абсолютни властници. Човеците ще ви почитат като богове. — Тя се завъртя в седалката си, за да изгледа близнаците. — Вие бяхте Пробудени; имате някаква представа докъде стигат силите ви. През идните месеци тези сили ще растат. Ще намерим най-добрите учители да ви обучават. — Тя се усмихна и черният й език се загърчи като червей в устата й. — Скоро ще можете да си създавате собствени Сенкоцарства. Помислете си само: можете да направите свят и да го населите с каквото пожелаете.
Джош се ухили.
— Това ще е яко. В моя свят няма да има змии.
— Щом станете владетели на Дану Талис, ще можете да имате всичко, което пожелаете — добави Озирис.
— Вие така и не ни обяснихте какво трябва да направим, за да станем владетели — рече колебливо Софи.
Изида се завъртя в седалката си.
— Ами нищо няма да правите. Ние просто ще ви представим като Златото и Среброто.
— И ние няма да правим нищо? — настоя Софи. Това някак си не й изглеждаше правилно.
— Нищо — каза Изида и се извърна.
Близнаците се спогледаха. Нито един от двамата не й повярва.
— Събралите се Древни ще разберат, че вие сте истинските владетели на острова — рече Озирис. — През последните няколко хилядолетия едно–единствено семейство управлява Дану Талис, но невинаги е било така. В началото, още преди той да бъде издигнат от морето, Древните, а също и Великите древни, са били управлявани от Злато и Сребро — отделни личности с необикновени аури.
— Отделни личности ли? — попита Софи и хвърли бърз поглед към брат си, чудейки се дали той осъзнава значението на думите на баща им — на Озирис, поправи се тя. — Не близнаци?
— Обикновено са били отделни личности — каза Озирис. — И много, много рядко близнаци. През цялата история на острова е имало само няколко Златни и Сребърни близнака. Техните сили били почти невъобразими. Говори се, че именно първите близнаци започнали да създават Сенкоцарства, че можели да се движат през самото време. Някои дори казват — изсмя се той, — че този свят бил Сенкоцарство, създадено от тях. Но Златните и Сребърните близнаци винаги са били истинските владетели на острова.
— Така че сами разбирате — рече Изида, — че Древните на Дану Талис ще трябва да ви приемат за свои управници.
Софи се облегна в креслото си.
— Все ще има някой, който да възрази.
— Разбира се — каза Изида много тихо, — и ние ще се справим с тези възражения, когато му дойде времето. — Макар че гласът й си оставаше все така спокоен и безстрастен, както през цялото време от пристигането им насам, в думите й се долавяше явна заплаха.
— Нормално ли е по улиците да има толкова хора? — обади се Джош. Беше се навел надясно и зяпаше към града и каналите долу.
Софи видя как Изида и Озирис се спогледаха, но не казаха нищо. Взря се към Дану Талис. Струи дим се виеха нагоре в неподвижния вечерен въздух и пулсът й се учести.
— Гледайте! Там има пожари! Май горят някакви сгради.
— Има някакви безредици — сопна се Озирис, повишавайки гневно глас. После си пое дълбок, треперлив дъх и продължи по-спокойно. — Има дребни граждански вълнения. Във всеки град и по всяко време ще се намери някой недоволен.
— И с тях ще се справим — рече безизразно Изида. — Но няма да е днес. Днес ще празнуваме!
Виманата изви и се спусна към пирамидата, а кръглата й сянка се плъзгаше по каналите и златните улици.
Софи забеляза, че всички канали, водещи към пирамидата, се охраняват от анпу. От другата страна на водата се бяха струпали хора в бели роби. Изглеждаше, че викат и размахват юмруци, и на Софи й се стори, че видя плодове и други предмети да летят през каналите към гъстите редици от чакал оглави воини.
— Мислех, че ще кацнем на върха на пирамидата — каза Джош.
— Няма да кацнем върху нея, а пред нея. Тя е куха — каза Изида. — Ще влезем вътре.
Озирис наклони носа на кораба и пред очите им се появи големият златен площад пред пирамидата. Когато се приближиха повече, близнаците забелязаха, че е пълен с хора и карети. Наоколо имаше половин дузина вимани в не особено добро състояние. До тях стояха карети и фургони, никои от които не бяха теглени от коне. Мястото гъмжеше от воини с глави на кучета, чакали, бикове и свине, всички облечени в брони, покриващи цялото им тяло. Имаше и няколко воини–котки, но те се държаха встрани от останалите — и най-вече от воините–кучета.