— Тази премяна доста прилича на моята броня… — започна Анубис, а после млъкна.
— А защо мислиш, че я избрах? — Тя го хвана подръка и двамата тръгнаха заедно по дългия коридор. По стените му се редяха огромни плочи полиран кристал. Отраженията на двойката Древни, начупени и изкривени, се движеха редом с тях и всяко огледало ги показваше на различен движещ се фон.
— А сега ми разкажи всичко, което можеш, за тези двамата в златото и среброто.
— Казах ти всичко, което знам — отвърна Анубис. — Моите шпиони ме информираха, че Изида и Озирис са пристигнали, и аз излязох на балкона да хвърля един поглед на кораба им. Наистина го искам, невероятен е — добави той.
— Анубис… — рече предупредително Бастет.
— И точно тогава забелязах близнаците.
— Не знаеш дали са близнаци — сопна се тя. — Престани да го повтаряш.
— Знам, че ме мислиш за глупав… — започна Анубис. Видя изражението на майка си и побърза да продължи: — Видях момче и момиче, които ми приличаха на човеци, в скъпи и древни на вид брони от злато и сребро.
— Кой коя носеше? — попита тя.
— Момчето бе със златната, а момичето със сребърната, разбира се.
— Опиши ми ги.
— Току-що ги описах — момче и момиче.
— Цвят на косата, очите — каза Бастет и хватката й върху ръката му се стегна болезнено.
— Косите им бяха руси. Очите не ги видях; бях прекалено далеч. Забелязах обаче, че момчето е по-високо от момичето. Възрастта на човеците се преценява трудно, но бяха може би на петнайсет-шестнайсет лета.
— Откъде знаеш, че са били човеци?
— Защото няма деца Древни — напомни й той, а после се напрегна, очаквайки тя да го стисне отново в отговор на неуважението му.
— Какво ли са намислили Изида и Озирис? — попита тя, почти сякаш говореше на себе си. — Златната и сребърната броня са преднамерена обида. Напомняне, че нашето семейство невинаги е управлявало съвета.
— Струва ми се, ти каза, че Изида и Озирис ще подкрепят претенциите ми — рече той.
— Е, та кого друг могат да подкрепят?
— Освен ако нямат собствени кандидати — подхвърли Анубис.
Бастет понечи да поклати глава, но се спря.
— Знаеш ли, може да не си толкова глупав, колкото изглеждаш.
Анубис не каза нищо, тъй като не бе сигурен дали това бе комплимент.
В края на коридора двама анпу в черна броня застанаха мирно и отвориха масивна двукрила порта от бял кварц. Едно създание с пипала, уловено в кварца, лениво отвори единственото си око, а после пак го затвори.
Бастет и Анубис минаха през вратата и излязоха на застлания със златист пясък двор. Някога тук бе имало пищна градина, но в яростта си Бастет толкова често изтръгваше цветята, че Анубис бе наредил на градинарите да садят само кактуси и бодливи растения, които тя не би изскубвала така охотно. Чакаше ги каляска, огромен блестящ глобус от една-единствена издълбана перла, която Анубис бе донесъл от едно водно Сенкоцарство. В нея бяха впрегнати два саблезъби тигъра албиноси, чиито зъби бяха извити нагоре като слонски бивни. Това беше нов хибрид, отглеждан от Анубис.
Анубис отвори вратата и протегна ръка на Бастет. Тя я пренебрегна и се качи в каляската без чужда помощ.
— Може те да са легендарните близнаци — подхвърли невинно Анубис, качвайки се след майка си.
— Не говори глупости! — сопна се тя. — Откъде Изида и Озирис ще намерят близнаци? Баща ти и аз заличихме кръвната им линия преди хиляда години.
Потресен, Анубис се завъртя, за да се взре в лицето на майка си, точно когато тигрите се втурнаха напред, и това го накара да залитне назад в седалката. Не им трябваше кочияш; големите котки бяха програмирани да намерят пътя до Пирамидата на слънцето.
— Това никога не съм го знаел — каза той.
— Малцина го знаят. И не искам да го споменаваш никъде. — Тя извърна глава и подпря брадичка на лявата си лапа. На светлината на вечерното слънце, която проникваше през полупрозрачните стени на перлената колесница, зениците й се свиха до върхове на топлийка. Бастет седеше мълчаливо и острите нокти на другата й ръка разсеяно деряха уж неунищожимата кожа на седалката. Всеки път, когато се возеше в колесницата, тя разкъсваше тапицерията; Анубис реши, че следващия път ще нареди да издялат седалките от камък.