Скатах направи кръг около виманата и помаха пак. Жана също й махна. Прометей бе прекалено зает да се бори с уредите за управление, за да я забележи; Уил и Паламед се взираха неспокойно в него. Само Сен Жермен изглеждаше напълно отпуснат, седеше прегърбен на пода и пишеше в бележника си. Скатах се надяваше, че той ще доживее да завърши своята симфония: имаше чувството, че ще бъде епична.
Девата воин хвърли един последен поглед към приятелите си и позволи на вятъра да я подхване и да я понесе все по-високо и по-високо. Когато бе сигурна, че другите вече не могат да я виждат, зави надясно и се понесе надолу към покрайнините на града.
Глава 50
Около ръката на Никола Фламел се образува зелена ръкавица и плътна топка от енергия зажужи в дланта му, пръскайки искри. Той тъкмо замахна да метне топката към Мориган, когато Пернел внезапно го сграбчи за китката.
— Чакай!
— Да чакам ли? — Никола погледна объркано жена си. Вълшебницата се взираше напрегнато във фигурата с черно наметало. — Ти не си Мориган, нали?
— Това е Мориган, Богинята-врана — настоя Никола. Топката от енергия, въртяща се в дланта му, започваше да се смалява.
Закачулената фигура пред тях вдигна глава. Качулката обрамчваше бледото й лице и когато заговори, в гласа й ясно се долавяха следи от ирландски или шотландски акцент. Очите й бяха затворени.
— Мориган още спи — рече тя и отвори очи. Те бяха кървавочервени. — В момента съм Бав.
Очите на създанието бавно се затвориха и се отвориха пак. Сега бяха яркожълти.
— А сега съм Маша. — Келтският акцент беше още по-силен, а гласът — по-дълбок и по-дрезгав.
Очите на създанието се затвориха отново, а когато се отвориха, едното беше блестящо червено, а другото яркожълто. Два гласа се разнесоха от една и съща уста, в лек десинхрон един с друг.
— Ние сме сестрите на Мориган. Ние сме Богинята-врана.
Никола премести поглед от създанието към жена си и повдигна въпросително вежди.
— Те са три в едно тяло — обясни тя. — Нещо като трите проявления на Хеката, само че Мориган, Маша и Бав са три отделни личности. Преди векове Мориган надвила другите две и ги затворила в себе си. — Пернел се усмихна. — Аз ги освободих и сега Мориган е затворена вътре.
Богинята-врана се усмихна и острите й зъби се белнаха на фона на черните й устни.
— Надявай се тя никога да не се измъкне, Вълшебнице. Защото не те обича особено.
Никола сви ръка в юмрук и зелената му аура потъна обратно в плътта му, стичайки се по ръката му като мастило.
— Благодаря, че ме спасихте — каза Пернел.
— Благодарим ти, че ни освободи — отвърна бързо Богинята-врана.
— Честно казано, не мислех, че ще ви видя отново. — Вълшебницата разпери ръце. — Особено пък тук.
— Ние също не го бяхме планирали — рече Богинята-врана. Обърна се към електроцентралата и наметалото й от пера забърса с шумолене земята. — Това е… погрешно.
Никола и Пернел се спогледаха.
— Погрешно ли?
— Ние сме Потомки — каза създанието. — Израснахме в ужасните дни след потъването на Дану Талис. Още тогава ни беше ясно — както би трябвало да е ясно и на сестра ни, — че Древните са отговорни за собственото си унищожение. Станали са мързеливи и високомерни и това е спомогнало за гибелта на техния свят. Вярвали са, че хората ги почитат като богове, но всъщност човечеството ги презирало и се бояло от тях. Ние не сме били там, но сме чували достатъчно разкази за човешкото въстание.
— Един черен нокът посочи назад към електроцентралата. — Ако тези зверове стигнат до брега, Древните ще се върнат на този свят и унищожението ще започне отново. — Тя се усмихна, показвайки острите си зъби, бели на фона на черните устни. — А въпреки външността ни на врана, ние никога не сме били врагове на хората. Много народи ни почитат. Изглежда, пак сме съюзници, Вълшебнице.
Безсмъртната французойка кимна.
— Благодаря ви. И благодаря, че се върнахте; вашето присъствие тук може да промени всичко. То ни дава шанс. — Тя протегна ръка.