— Познай! Познай какво е!
— Ами… Тромбон.
— Не, не, тромбоните са много големи. — Момиченцето заподскача от вълнение. — Отвори го! Отвори го и виж!
Сигурно заради реакцията на детето собственото й сърце биеше малко по-бързо, реши Ана. За да зарадва Джеси, разкъса хартията със замах.
— О!
Беше книга, голяма детска книга със снежнобели корици. На предната имаше красива илюстрация — жена със златиста коса, искряща корона и дълга синя мантия.
— „Феята“ — прочете Ана. — От Бун Сойър.
— Чисто нова е — съобщи й Джеси. — Още не можеш да си я купиш, но татко ги получава рано. — Тя погали картината. — Казах на татко, че прилича на теб.
— Прекрасен подарък — въздъхна Ана. И подъл, помисли си. Как можеше сега да му се ядосва?
— Той вътре написа нещо за теб. — Джеси нямаше търпение да чака и сама отгърна корицата. — Виж, ей тук.
„На Анастасия, с надеждата, че една вълшебна приказка ще послужи за бяло знаме. Бун“.
Устните й трепнаха. Не можа да се въздържи да не се усмихне. Как можеше да се отхвърли така очарователно поискано примирие?
Бун, разбира се, бе разчитал точно на това. Той изрита от пътя си един кашон и погледна през прозореца към съседната къща. Нищо.
Сигурно на Ана щяха да са й необходими няколко дни, за да се успокои, ала все пак мислеше, че е направил гигантска крачка в правилната посока. В края на краищата, не искаше да враждува с новата приятелка на Джеси.
Обърна се отново към печката и намали огъня на обезкостените пилешки гърди. След това се зае да мачка картофи.
Любимото ястие на Джеси, помисли си и включи миксера. Тя можеше цяла година да яде всяка вечер картофено пюре и да не й омръзне. Разбира се, негова работа беше да разнообразява менюто й, да й осигури здравословна храна.
Бун сипа мляко и се намръщи. Трябваше да си признае, че ако в бащинството имаше нещо, от което с удоволствие би се отказал, то беше необходимостта ден след ден да измисля какво да вечерят. Не готвенето му тежеше толкова много, а ежедневния избор между телешко задушено, печено пиле, свинско яхния и какво ли още не. В отчаянието си започна тайно да събира рецепти с надеждата да му дойдат нови идеи.
По едно време сериозно се бе замислил дали да не си наеме домашна помощничка. И майка му, и тъща му го убеждаваха в това, докато се впуснаха в поредното си съревнование как да изберат най-подходящата жена. Но само мисълта как някой ще му се мотае из къщи, някой, който може постепенно да го измести от грижите за дъщеря му, го разубеди.
Джеси бе негова. Сто процента негова. Въпреки избора на вечеря и пазаруването, той искаше да е така.
Докато слагаше голямо парче масло в пюрето, чу стъпките й по верандата.
— Съвсем навреме, жабче, тъкмо щях да ти свирна. — Бун се обърна, облизвайки пюрето от пръстите си, и видя на вратата Ана, опряла ръка на рамото на Джеси. Мускулите на корема му се стегнаха толкова бързо, че една не трепна. — Ами… Здравей.
— Нямах намерение да прекъсвам готвенето ти — подзе Ана. — Исках само да ти благодаря за книгата. Много мило, че ми я изпрати.
— Радвам се, че ти харесва. — Той осъзна, че в джинсите му бе затъкната кухненска престилка и припряно я измъкна. — Това беше най-доброто предложение за мир, което успях да измисля.
— Подейства. — Тя се усмихна, очарована от вида на мъжа, който се върти около печката. — Благодаря, че си се сетил за мен. А сега по-добре да не ти преча да довършиш вечерята.
— Нали може да влезе? — Джеси вече я теглеше за ръката. — Нали, татко?
— Разбира се. Моля! — Той изрита от пътя й един кашон. — Още не сме свършили с разопаковането. Отнема ми повече време, отколкото очаквах.
От любезност, а и от любопитство Ана пристъпи вътре. На прозореца още нямаше пердета, а по плочките, имитиращи камък, бяха разпилени кашони. Ала покрай стената бяха подредени лъскава керамична кутия за бисквити във формата на Белия заек на Алиса от приказката, чайника на Лудия шапкар и захарница във формата на мишка. Картинната галерия на хладилника беше пълна с рисунките на Джеси, а в ъгъла дремеше кученцето.
Не можеше да се каже, че е подредено, макар и още неразопаковано. Но това вече бе дом.
— Страхотна къща — отбеляза тя. — Не се изненадах, че толкова бързо я продадоха.
— Искаш ли да видиш моята стая? — Джеси отново я задърпа за ръката. — Имам легло с покрив и много плюшени животни.
— Можеш по-късно да заведеш Ана горе — намеси се Бун. — Сега трябва да си измиеш ръцете.