— Тогава ще трябва да ти го докажа, нали?
— Не, ти…
— Ръцете ми са чисти, чисти, чисти! — Без да усеща напрежението във въздуха, Джеси дотанцува в кухнята, протегнала длани за проверка. — Защо трябва ръцете ми да са чисти, ако и без това не ям с ръце?
Той с усилие се отдръпна и докосна дъщеря си по носа:
— Защото микробите обичат да скачат от ръцете на малките момиченца право в пюрето.
— Ами! — Тя се нацупи, после се засмя: — Татко прави най-хубавото картофено пюре в цял свят. Не искаш ли малко? Нали може да остане за вечеря, татко?
— Наистина, аз…
— Разбира се, че може. — Усмихвайки се като дъщеря си, ала с нещо много по-опасно в очите, Бун се вгледа в Ана. — Много ще ни бъде приятно. Имаме достатъчно. И мисля, че ще е добре да се опознаем. Преди…
Тя не попита преди какво. Това бе кристално ясно. Но колкото и да се опитваше, не успяваше да накара гнева си да вземе връх над паническото й вълнение.
— Много мило от ваша страна да ме поканите — отвърна Ана с достойно за уважение спокойствие. — Бих искала да можех, ала… — Усмихна се на разочарованото възклицание на Джеси. — Трябва да отида до къщата на братовчед ми, за да се погрижа за конете му.
— Ще ме вземеш ли някой път с теб, да ги видя?
— Ако баща ти няма нищо против. — Тя се наведе и целуна Джеси. — Благодаря ти за картината, слънчице. Много е красива. — Направи една предпазлива крачка настрани и погледна към Бун. — И за книгата. Знам, че много ще ми хареса. Довиждане.
Ана не изтича навън, макар честно да си признаваше, че това бе по-скоро бягство. Когато се върна у дома, даде на Куигли обещаната риба, после се преоблече в джинси и риза, за да отиде до къщата на Себастиан.
Трябваше да си помисли, реши тя, докато си обуваше ботушите. Сериозно да си помисли. Да претегли плюсовете и минусите, да прецени последствията. Засмя се, като си представи как Моргана би завъртяла очи и би я обвинила, че е непоносима Везна.
Може би зодията й бе донякъде виновна, че винаги можеше да види и разбере и двете страни в един спор. Това усложняваше нещата не по-рядко, отколкото ги разрешаваше. Но в този случай Ана бе сигурна, че главата й бе ясна и повелята на деня бе едно спокойно обмисляне.
Може би Бун необичайно я привличаше. А физическата страна на това привличане бе съвсем безпрецедентна. Разбира се, бе изпитвала желание към мъж и по-рано, ала никога толкова бързо и така остро. А остротата обикновено означаваше дълбока рана след това.
Това бе нещо, което трябваше да има предвид. Тя се намръщи, грабна якето и заслиза по стълбите.
Разбира се, вече беше възрастна, свободна, нормална жена и напълно свободна да си мисли за връзка със също така свободен възрастен мъж.
Но пък знаеше колко опустошителна можеше да бъде една връзка, когато хората не могат да приемат другите такива, каквито са.
Все още размишлявайки, излезе от къщата. Всъщност не дължеше на Бун никакви обяснения. Изобщо не бе длъжна да се опитва да го накара да разбере нейното наследство, както преди години се бе опитала с Робърт. Дори и да имаха някакви отношения, нямаше да трябва да му каже.
Ана седна в колата и пое. Мислите й се мятаха.
Не беше лъжа да запазиш част от себе си в тайна. Това бе самозащита — както бе научила от собствения си болезнен опит. И бе глупаво дори да мисли за това, когато още не бе решила дали иска да има връзка с него.
Не, това не беше съвсем вярно. Искаше. Въпросът по-скоро бе дали можеше да си го позволи.
Той, в края на краищата, й беше съсед. Една неудачна връзка би създала много неудобства при положение, че живееха толкова наблизо.
Трябваше освен това да се съобразява и с Джеси. Тя вече почти се бе влюбила в това момиченце. Не искаше да рискува приятелството и симпатиите й, като се поддаде на собствените си потребности. Чисто физически потребности, каза си Ана, докато следваше извиващия се покрай брега път.
Наистина, Бун би могъл да й предложи някакво физическо удоволствие. В момента тя не се съмняваше в това. Ала емоционалната цена щеше да е твърде висока за всички.
Би било по-добре, много по-добре, ако останеше приятелка с Джеси и запазеше разумно разстояние от баща й.
Вечерята бе свършила, чиниите бяха измити. Бяха провели един не особено успешен урок с Дейзи — макар че тя все пак сядаше, ако й натиснеш задницата. После следваше плискането на вода във ваната, после игра на конче, после приказката и накрая донасянето на последната чаша вода.
Когато Джеси заспа и къщата утихна, Бун си позволи едно бренди на верандата. На бюрото му имаше купища формуляри — родителската домашна работа — които трябваше да се попълнят за училище. Щеше да ги свърши преди да си легне, реши той. Но този час, този тъмен, тих час, когато изгряваше почти пълната луна, бе негов.