Момиченцето прихна и стисна ръката му.
— Ти ли сложи бебетата в Моргана?
За негова чест той онемя само за миг.
— Аз, признавам си! — Вдигна я със смях. — Ала ще оставя на Ана да ги извади оттам. — Е, какво правите вие двамата в Монтърей?
— Ние сега живеем тук — обясни Джеси. — Точно до Ана.
— Без майтап? — обърна се Наш към Бун. — Откога?
— Малко повече от седмица. Чух, че си се преместил тук и смятах да те потърся, като се оправя. Но не предполагах, че си женен за братовчедката на моята съседка.
— Светът е малък и забавен, нали? — забеляза Моргана и наклони глава към Ана. Не й бе убягнало, че братовчедка й не бе проронила и дума. — Тъй като никой няма намерение да ме представи, аз съм Моргана.
— Извинявай — сети се Наш и залюля Джеси на коленете си. — Седни.
— Аз съм съвсем…
— Седни — обади се и Ана и й поднесе стол.
— Числено превъзходство — въздъхна Моргана и седна. — Харесва ли ви в Монтърей?
— Много — отговори Бун и погледът му се плъзна към Ана. — Повече, отколкото очаквах.
— Обичам да получавам повече, отколкото очаквам — засмя се Моргана и се потупа по корема. — Скоро всички ще се съберем заедно, така че ще можете да ми разкажете неща, които Наш не иска да знам.
— С удоволствие.
— Миличка, знаеш, че съм като разтворена книга. — Наш целуна жена си по върха на главата и намигна на Ана: — Това ли са нещата, които чакаше Моргана?
— Да, всичките. — Ана се обърна към кутиите. Имаше нужда ръцете й да са заети с нещо. — Ще ги разопаковам вместо теб, Моргана. Искам да опиташ този нов лосион за тяло от виолетки, преди да го изложиш. Донесла съм ти и още шампоан от белонога.
— Сразена съм. — Тя взе от Ана шишенцето с лосиона и го отвори. — Добър аромат. — Капна малко на обратната страна на ръката си и го втри. — Добра консистенция.
— Виолетки и ирландски мъх, които ми изпрати татко. — Ана вдигна глава: — Наш, защо не покажеш магазина на Джеси и Бун?
— Добра идея. Мисля, че ще намериш много неща точно по твоята специалност — каза той на Бун и ги поведе към вратата.
Преди да излезе, Бун хвърли един поглед към Ана.
— Анастасия! — Почака я да вдигне поглед от кутиите. — Да не избягаш.
— Леле, леле, леле! — Моргана се облегна и се усмихна доволно като котка. — Направо ще падна.
Ана разкъса тиксото малко по-силно, отколкото бе нужно.
— От какво?
— От теб и твоя страхотен съсед, разбира се.
— Няма от какво да падаш.
— Скъпа, познавам те добре. Когато влязох в тази стая, ти бе толкова погълната от него, че и да бях извикала „торнадо“, нямаше да мигнеш.
Ана се зае да разопакова шишенцата.
— Не ставай смешна. Не си викала „торнадо“, откакто за пръв път гледахме „Магьосникът от Оз“.
— Ана — поде тихо, но твърдо Моргана. — Аз те обичам.
— Знам. И аз те обичам.
— Ти никога не си била нервна. Може би затова е толкова странно и съм толкова загрижена, че сега си така нервна.
— Не съм. — Тя чукна две шишенца едно в друго и трепна. — Добре, добре. Трябва да помисля върху това. — Обърна се изведнъж: — Той ме прави нервна и би било смешно да отричам, че точно това, че ме привлича, ме прави нервна. Просто трябва да помисля.
— Какво има да му мислиш?
— Как да се справя с това. Искам да кажа, с него. Нямам намерение да правя още една грешка, особено след като всичко, което правя, свързано с Бун, е свързано и с Джеси.
— О, миличка да не се влюбваш в него?
— Това е абсурд! — Ана малко късно осъзна, че такова яростно отрицание не може да се приеме на вяра. — Просто съм нервна, това е всичко. Никой мъж не ми е действал така от… — Никога. Никога досега и, тя се страхуваше, никога вече. — От много време. Просто трябва да помисля — повтори отново.
— Ана — протегна двете си ръце Моргана, — Себастиан и Мел след два дни се връщат от медения си месец. Защо не го помолиш да погледне? Ще се успокоиш, ако знаеш.
Ана решително поклати глава:
— Не. Не че не съм мислила за това. Каквото и да стане, както и да стане, искам да бъдем наравно. Ако знам, това би ми дало непочтено предимство пред Бун. Имам чувството, че и за двама ни ще е много важно да сме наравно.
— Ти си знаеш най-добре. Ала искам да ти кажа нещо като жена. — Устните й трепнаха в усмивка. — Като вещица. Дали знаеш или не знаеш, няма никаква разлика, ако мъжът ти е грабнал сърцето. Изобщо никаква разлика.
Ана кимна:
— В такъв случай ще трябва да се погрижа да не ми грабва сърцето, преди да съм готова.
— Невероятно! — повтаряше Бун, обикаляйки из магазина. — Просто невероятно.
— И аз така си помислих първия път, когато влязох. — Наш взе един кристален жезъл с връх от аметист. — Хората от нашата професия си умират за такива неща.