— Доколкото знам, господин Сойър пише приказки и детски книжки, като леля Брина.
— О, наистина ли? Страхотно! — Тя се усмихна на Джеси: — Обзалагам се, че това ти харесва.
— Той пише най-хубавите приказки на света. А това е Дейзи. Ние я научихме да сяда. Може ли да дойда да видя вашите коне?
— Разбира се. — Мел се наведе да погали кученцето.
Докато Мел и Джеси се впуснаха в разговор за коне и кучета, Себастиан отново насочи вниманието си към Бун.
— Имате прекрасна къща. — Всъщност и той се бе замислял да я купи. В очите му отново проблесна смях: — Отлично разположение.
— На нас ни харесва. — Бун реши, че е глупаво да се прави, че не разбира намека. — Много ни харесва. — Демонстративно прекара пръст по бузата на Ана. — Тази сутрин изглеждаш малко бледа, Анастасия.
— Нищо ми няма. — Тя успяваше да говори спокойно, въпреки че много добре знаеше колко лесно може Себастиан да прочете мислите й. Вече усещаше как внимателно се опитва и бе сигурна, че си пъха носа в мозъка на Бун. — Извинявай, обещах на Себастиан да му дам малко глог.
— Снощи не си ли набрала?
Очите й срещнаха погледа му и го задържаха.
— Това ми трябва за друго.
— Няма да ти пречим. Хайде, Джес. — Той хвана ръката на дъщеря си. — Радвам се, че се запознах с вас. До скоро виждане, Ана.
Себастиан бе достатъчно тактичен да изчака, докато Бун се отдалечи достатъчно, така че да не чува.
— И какво… Заминавам за две седмици, и виж в какви неприятности си затънала.
— Не ставай смешен. — Ана обърна глава и се загледа в глога. — Нямам никакви неприятности.
— Скъпа моя Ана, преди да ме представиш като свой братовчед, твоят приятел и съсед беше готов да ми пререже гърлото.
— Аз щях да те пазя — заяви Мел сериозно.
— Моята героиня!
— Освен това — продължи Мел, — на мен ми се стори, че той по-скоро имаше желание да измъкне Ана за косите, вместо да се занимава с теб.
— И двамата говорите абсурдни неща. — Без да вдига поглед, тя започна да бере глогинки. — Той е много симпатичен човек.
— Сигурен съм — измърмори Себастиан. — Но, виждаш ли, мъжете обичат да си пазят територията — което, разбира се, за една жена е непонятно.
— Ох, моля ти се! — Мел го смушка с лакът в ребрата.
— Фактите са си факти, мила моя Мери Елън. Аз бях навлязъл в неговата територия. Или поне той така си въобразяваше. Естествено, аз нямаше да си помисля нищо хубаво за него, ако не се бе опитал да я защити.
— Естествено — произнесе Мел сухо.
— Кажи ми, Ана, какви точно са отношенията ти с него?
— Това не е твоя работа. — Тя се изправи, продължавайки сръчно да обира глога. — И бих ти била благодарна, братовчеде, ако не си пъхаш носа в това. Много добре знам, че се опитваше.
— И затова ти ме блокира. Виж, твоят съсед не успя.
— Това е грубо — прошепна Ана. — Грубо и безскрупулно е да се ровиш в съзнанието на хората за собствено удоволствие.
— Той обича да се перчи — обади се Мел съчувствено.
— Не е честно! — възмутено тръсна глава Себастиан. — Аз никога не си пъхам носа и не се ровя в съзнанието на хората за собствено удоволствие. Аз винаги имам причина да го правя. В конкретния случай, тъй като съм единственият ти роднина от мъжки пол на този континент, смятам за свой дълг да проуча положението и действащите лица.
Мел успя само да завърти очи, а Ана настръхна:
— Така ли? — Със светнали очи заби пръст в гърдите му: — Искам да изясним едно нещо. Това, че съм жена, не означава, че имам нужда от защита, опека или каквото и да е от някого от мъжки пол, роднина или не. Вече двадесет и седем години се оправям сама с живота си.
— Следващия месец ще станат двадесет и осем — подсказа й услужливо Себастиан.
— И ще продължа да се оправям. Това, което е между Бун и мен…
— Аха! — вдигна той тържествуващо пръст. — Значи между вас наистина има нещо!
— Млъкни, Себастиан!
— Тя говори така само когато се чувства притисната до стената — обясни Себастиан на Мел. — Иначе обикновено е страшно мила и възпитана.
— Внимавай, иначе ще дам на Мел да сложи в супата ти една отвара, от която гласните ти струни ще замръзнат за цяла седмица.
— Ами? — Мел бе заинтригувана от идеята. — Може ли веднага да ми я дадеш?
— Да не мислиш, че много ще ти помогне, като само аз готвя? — напомни й Себастиан и прегърна Ана: — Хайде, миличка, не се сърди. Трябва да се грижа за теб, това ми е работата.
— Няма за какво да се грижиш — отсече Ана, ала почувства, че омеква.
— Влюбена ли си в него?
Тя веднага се наежи: