— Честна дума, Себастиан, аз го познавам само от една седмица!
— Че какво значение има? — Той хвърли на Мел един многозначителен поглед през рамото й. — На мен ми трябваше по-малко от седмица, за да разбера, че Мел ме подлудява. Разбира се, на нея й трябваше повече време, за да разбере, че е лудо влюбена в мен. Но тя е много твърдоглава.
— Ще взема тази отвара — реши Мел.
Без да обръща внимание на заплахата, Себастиан отново се вгледа в Ана:
— Питам, защото той определено се интересува от теб не само като съсед. Ако искаш да знаеш, той…
— Достатъчно. Каквото и да си изровил от главата му, дръж си го за себе си. Сериозно говоря, Себастиан — прекъсна го тя, преди да е продължил. — Предпочитам да живея така, както аз го разбирам.
— Щом настояваш… — въздъхна той.
— Настоявам. А сега си вземи глога, върви си и се отдай на медения си месец.
— Това е най-доброто, което съм чула през целия ден. — Мел здраво хвана мъжа си за ръката и го задърпа: — Остави я на мира, Себастиан. Ана спокойно може да се оправи сама с връзките си.
— А ако тя има връзка, би трябвало да знае…
— Вън! — Ана го изблъска със задавен смях. — Вън от двора ми! Имам си работа. Ако ми трябва психоаналитик, ще ти се обадя.
Той отстъпи и я целуна.
— Да видим какво ще направиш. — Хвана жена си под ръка и си тръгна. — Мисля, че ще се отбием да видим какво правят Моргана и Наш.
— Много хубаво. — Ана им хвърли един поглед през рамо. — Бих искала лично да чуя какво биха казали те за теб.
Себастиан се засмя и я прегърна:
— Ти си ми на сърце!
— Не, не съм. — Тя го целуна звучно. — Вече съм ти взела сърцето.
През следващите няколко дни Ана си намираше работа в къщата. Не че избягваше Бун — поне не много. Просто си имаше достатъчно работа. Оказа се, че лекарствените й запаси опасно са намалели. Точно този ден й се обади една клиентка от Кармел, която бе свършила еликсира си против ревматизъм. Ана имаше достатъчно, за да й изпрати, ала това означаваше, че колкото бе възможно по-скоро трябваше да приготви още. И в момента на печката къкреше настойка от иглика.
В малката стаичка до кухнята бяха разположени колбите й за дестилация, кондензаторите, горелките и бутилките, а до тях мускалите, сребърните чаши и свещите. За непосветения стаята би заприличала на малка химическа лаборатория. Но има огромна разлика между химията и алхимията. При алхимията има ритуал и педантично спазване на астрологичните периоди.
Всички цветя, корени и билки, които бе набрала на лунна светлина, бяха старателно измити с утринна роса. Другите, откъснати в различни фази на луната, вече бяха подготвени за специалните си приложения.
Сега трябваше да дестилира екстракт от мак и да изсуши хисоп за сироп от кашлица. Трябваше й масло от салвия за един специален парфюм, а същото масло, смесено с лайкучка, щеше да приготви за вътрешна употреба. Трябваше да подготви настойки и отвари, масла и запарки.
Наистина имаше много работа, особено след като я бе докоснала магията на цветята, които бе набрала на лунна светлина. А освен това работата й доставяше удоволствие — ароматите, изпълващи кухнята и кабинета й, прелестните розови цветчета на цъфтящия майоран, тъмновиолетовите попадийки, слънчевите невени.
Те бяха прекрасни и тя никога не можеше да се въздържи да подреди част от тях във вази из къщата.
Докато опитваше разтвора от тинтява и се мръщеше на горчивия вкус, на вратата на верандата почука Бун.
— Този път наистина ми трябва захар — каза й той с очарователна си усмивка, от която сърцето й се разтуптя. — Тази седмица съм домакиня и за утре трябва да опека сладки.
Ана наведе глава и го погледна:
— Можеш да ги купиш.
— Къде се е чуло и видяло една истинска домакиня да поднесе на първокласници сладки от магазина? Една чаша ще ми свърши работа.
Тя си го представи как ги пече и се усмихна.
— Сигурно ще се намери една чаша. Влез. Само почакай да свърша.
— Мирише фантастично. — Той се наведе над една тенджерка, къкреща на котлона. — Какво правиш?
— Не пипай! — предупреди го Ана, преди да бе топнал пръст в тъмния стъклен тиган, изстиващ на плота. — Това е беладона. В тази форма е само за външно приложение.
— Беладона? — Бун свъси вежди. — Отрова ли приготвяш?
— Правя болкоуспокояващ лосион за невралгия и ревматизъм. И той не е отровен, ако се приготвя и употребява както трябва.
Бун се намръщи и погледна в стаята отзад, с химическото оборудване и врящите отвари.
— Не трябва ли да имаш някакво разрешително?
— Ако това ще те успокои, аз съм квалифициран билкар с диплома по фармация. — Избута ръката му от една тенджера. — А това не е за начинаещи.