— Да имаш нещо за безсъние? Освен беладона. Не се подигравам, питам сериозно.
Ана веднага се загрижи:
— Проблеми със съня ли имаш? Неспокоен ли си? — Вдигна ръка към челото му, ала замря, когато той хвана китката й.
— Да, и на двата въпроса. И бих казал, че ти си и причината, и лекарството. — Поднесе ръката й към устните си. — Може и да съм домакиня, но въпреки това съм мъж, Ана. И не мога да не мисля за теб. — Обърна дланта й и притисна устни към вътрешната страна на китката, където вената бе започнала бясно да пулсира. — И не мога да не те желая.
— Съжалявам, ако заради мен нощите ти са неспокойни.
— Наистина ли? — вдигна вежди той.
Тя не успя съвсем да потисне усмивката си.
— Опитвам се. Трудно е да не се чувствам поласкана, че мислите за мен те държат буден. И е трудно да реша какво да правя. — Обърна се да изключи котлона. — И аз се чувствам малко неспокойна. — Затвори очи, когато ръката му се спусна на рамото й.
— Прави любов с мен. — Бун я целуна бързо по врата. — Няма да ти причиня болка, Ана.
Не нарочно, помисли тя. Никога. В него имаше толкова нежност. Ала нямаше ли двамата да си причинят болка един на друг, ако сега се поддадеше на онова, което искаше, на онова, от което се нуждаеше, и ако запазеше в тайна онази част от себе си, която я правеше това, което бе?
— За мен това е голяма стъпка, Бун.
— За мен също. — Той нежно я обърна с лице към себе си. — За мен не е съществувала никоя, откак Алис умря. През последните две години е имало една-две жени, но нито една от тях не е означавала нещо повече от запълване на физическата празнота. Не е имало нито една, с която да съм искал да прекарвам времето си, да говоря. Ти не си ми безразлична. — Наведе устните си към нейните, много внимателно, много леко. — Не знам как се случи толкова бързо, толкова силно, ала е така. Надявам се, че ми вярваш.
Дори без истинска връзка Ана не можеше да не го почувства. Кой знае защо, от това нещата ставаха още по-сложни.
— Вярвам ти.
— Много мислих. Както не можех да заспя, имах много време за мислене. — Бун разсеяно затъкна в косите й една разхлабена фиба. — Онази нощ припирах и сигурно те стреснах.
— Не. — Тя сви рамене и се обърна, за да изсипе една от смеските си във вече надписаната бутилка. — Всъщност май че наистина ме стресна.
— Не знаех, че си… Ако си представях, че никога не си…
Ана с въздишка затвори шишето.
— Моята девственост е въпрос на мой личен избор, Бун, и това не е нещо, от което се притеснявам.
— Нямах предвид… — Той шумно въздъхна. — Ама и аз съм голяма работа.
Тя взе нова фуния, нова бутилка и отново наля.
— Нервен си.
С известно разочарование Бун забеляза, че ръцете й не трепнаха, докато затваряше следващото шише.
— Мисля, че по-точно е да се каже „ужасен“. Бях груб с теб, а не трябваше. По много причини. Фактът, че си неопитна, е само една от тях.
— Не беше груб. — Ана продължаваше да работи, за да прикрие нервите си, които бяха опънати не по-малко от неговите. Докато трябваше да се съсредоточи върху това, което правеше, можеше поне да се преструва на спокойна и уверена в себе си. — Ти си страстен мъж. Това не е нещо, за което трябва да се извиняваш.
— Извинявам се, задето те насилвам. И за това, че дойдох тук днес с твърдото намерение да се държа приятно и спокойно, а отново те насилвам.
По устните й затрептя усмивка.
— Това ли правиш?
— Казах си, че няма да те моля да си легнеш с мен, въпреки че искам. Щях да те поканя да прекараш малко време с мен. Да дойдеш с мен на вечеря, или да излезем заедно, или нещо такова, което хората правят, за да се опознаят по-добре.
— Да, бих искала да дойда с теб на вечеря, или да излезем заедно, или нещо такова.
— Добре. — Оказа се, че не било толкова трудно, реши той. — Може би в петък вечерта? Ще намеря кой да остане при Джеси. — Очите му потъмняха. — Някой, на когото мога да вярвам.
— Аз пък мислех, че ти ще сготвиш за нас с Джеси.
Камък падна от сърцето му.
— Нямаш ли нищо против?
— Много ще ми бъде приятно.
— Добре тогава. — Бун обхвана с две ръце лицето й. — Добре. — Целувката бе много сладка и ако му се струваше, че нещо в него ще се скъса, той си каза, че ще го издържи. — Петък.
Не й бе трудно да се усмихне, въпреки че се чувстваше разтърсена като от леко земетресение.
— Аз ще донеса виното.
— Добре. — Искаше му се отново да я целуне, но се страхуваше да не я подплаши. — До петък.
— Бун! — спря го Ана, преди да е стигнал до вратата. — Не искаше ли захар?
Той се засмя:
— Излъгах те.
Тя присви очи:
— Значи тази седмица не си домакиня и няма да печеш сладки?