Бун виждаше страстта и нервността в очите й. Дали Ана разбираше, че те бяха отражение на неговите? Бе толкова прелестна а и крехка. Свежа и недокосната. Можеше да я вземе и знаеше, че и за двамата бе жизненоважно да я вземе с нежност.
— Анастасия… — Потискайки собствените си страхове, вдигна ръката й и притисна устни към нея. — Няма да ти причиня болка, кълна се.
— Знам. — Тя вплете пръстите си в неговите. Искаше й се да знае дали тази трепереща несигурност бе от страха, който една жена изпитва само веднъж в живота си, или бе страх от поразяващата с дълбочината си любов, която изпитваше към него. — Покажи ми.
Сред танцуващите около тях дъги устните му се спуснаха към нейните в дълбока, упоителна целувка, която бе едновременно успокояваща и изкусителна. Времето спря. Съществуваха само неговите устни върху нейните устни.
Докосна косата й и прекара пръсти през дългите кичури. За да си достави удоволствие, ги разпиля по възглавницата, където те заблестяха като златен прах върху мекия ирландски лен.
Устните му се откъснаха от нейните, за да се впуснат в дълго и лениво пътешествие по лицето й, докато почувства как Ана потрепна нервно и се предаде. Въпреки че страховете й отстъпиха пред светлите и сладостни усещания, които й доставяше, той напредваше бавно, толкова бавно, че сякаш имаха цяла вечност само за целувки.
Тя го чу да й шепне успокоения и прекрасни обещания. От тихия му глас съзнанието й се омая и устните й с усмивка се разтвориха за неговите.
Трябваше да се сети, че с него ще бъде така — красиво, болезнено красиво. Бун я караше да се чувства обичана, боготворена, спокойна. Когато смъкна халата от раменете й, Ана не се уплаши, а с радост прие устните му върху плътта си. Нетърпеливо посегна към ризата му и той се колеба само миг, преди да й помогне да я свали.
Тялото му потрепна, от него се изтръгна стенание. Господи, това усещане от ръцете й върху голия му гръб! Едва сдържа нетърпението си и бавно разтвори халата й.
Кожата й бе като кадифе — невероятно гладка и уханна. Тя го привличаше като нектар, подканяйки го да я опита. Когато затвори устни върху гърдите й, тихият стон дълбоко от гърлото й отекна като гръмотевица в главата му.
Нежно с устни и език я доведе до следващата степен на удоволствие, докато собствената му страст го измъчваше и настояваше да бърза, да бърза, да бърза…
Очите й бяха така натежали, че не можеха да се отворят. Как тогава щеше да разбере къде точно да я докосне, къде точно да я целуне, за да накара сърцето й да подскочи в гърдите? И въпреки това го направи и й показа още, а дъхът й излезе с въздишка през полуотворените устни.
Тих шепот, нежни ласки. Дъх на лавандула и рози. Гладки затоплени чаршафи, овлажняла от страст кожа. Слънчева дъга, играеща върху затворените й клепачи.
Ана летеше, понесена от магията, която правеха заедно, дишането й се ускоряваше, докато Бун я издигаше по-високо, все по-високо.
След това дойде топлината — изгаряща, жарка. Тя избухна в нея толкова внезапно, толкова яростно, че Ана извика и се опита да се отдръпне.
— Не, не, Бун, аз… — Но в този момент като светкавица я прониза удоволствие, от което тя се замая, загуби сили и се разтрепери.
— Ана… — Трябваше да забие юмруци в дюшека, за да се спре да не проникне в нея. — Толкова си сладка. — Целуна я, поглъщайки задъханото й дишане. — Не се страхувай.
— Не… — Разтърсена из основи, тя го привлече към себе си. Сърцето му кънтеше до нейното, тялото му бе напрегнато като струна. — Не. Покажи ми. Покажи ми още!
Той свали халата й и полудя от вида на голото й тяло, окъпано в слънце. Очите й сега бяха отворени, потъмнели и го гледаха. Зад току-що пробудената й страст видя доверие, което го трогна.
Показа й още.
Страховете се стопиха. Нямаше място за тях, когато тялото й вибрираше от толкова по-силни усещания. Бун отново я доведе до върха и този път Ана преживя бурята, наслаждавайки се на избухналата светлина и отчаяно копнееща за следващата.
Той задържаше. Удоволствие му доставяше нейното удоволствие. Бе потресен как тя реагира на всяко докосване, на всяка целувка. Знаеше, че невинността й е негова. Въздухът изгаряше дробовете му, кръвта кънтеше в главата му. Проникна в нея, готов Ана да се напрегне и да извика. Знаеше, че ако го помоли, ще трябва да спре, колкото и да копнееше тялото му да стигне докрай.
Ала Ана не се напрегна, само прошепна задъхано името му и ръцете й се обвиха около него. Краткотрайната болка веднага бе удавена в удоволствие, по-голямо, по-пълно, отколкото някога си бе представяла, че е възможно.
Негова, помисли тя. Бе негова. И започна да се движи срещу него, подчинявайки се на древен като времето инстинкт.