— Ала днес е твоят рожден ден!
— Точно така. — Ана го целуна и се измъкна от леглото. — Затова искам всичко да правя както аз реша. Няма да се бавя.
Само глупак не би приел такова предложение, реши Бун и се облегна, скръстил ръце зад главата си. Заслуша се в шуртящата в банята вода, после се опита да си представи какво би било да прекара следобеда в леглото.
Тя слезе по стълбите, завързвайки пътьом халата си. Любовта, реши Ана, прави чудеса с настроението. Тя бе по-добра, далеч по-добра от всякакво лекарство, което би могла да приготви или омагьоса. Може би след време, може би ако имаше достатъчно от тази любов, можеше да му даде и останалото.
Бун не бе Робърт и Ана се срамуваше, че ги бе сравнявала, дори само за момент. Обаче рискът бе прекалено голям, а денят толкова прекрасен.
Тананикайки си, влезе в кухнята. Най-добре сандвичи, реши тя. Не бе кой знае колко елегантно, но пък практично за ядене в леглото. Сандвичи и малко от специалното вино на баща й. Почти литна към хладилника, вече целия облепен с творенията на Джеси.
— Още не се е облякла — чу гласа на Моргана през вратата на терасата. — Очаквах го.
Ана се обърна с обезкостените пуешки гърди в ръка. Не само Моргана бе до вратата на кухнята. Около нея се бяха струпали и Наш, Себастиан и Мел.
— О! — Остави месото и усети как се изчервява. — Не ви чух да идвате.
— Очевидно си била много заета със себе си покрай рождения си ден и така нататък — предположи Себастиан.
Нахълтаха вътре, запрегръщаха я и напълниха ръцете й с кутии с панделки. Наш вече отваряше бутилка шампанско.
— Намери чаши, Мел. Да започваме празненството. — Намигна на жена си, която се стовари в един фотьойл: — За теб, бебчо, ябълков сок.
— Прекалено съм дебела, за да споря. — Моргана намести теглото си, или поне се опита. — Е, нещо ново от Ирландия?
— Да, тази сутрин получих един сандък. Страхотен е. Чашите са в съседното чекмедже, Мел. Вътре има и подаръци. Говорих с тях… — Точно преди да прави любов с Бун. Бузите й отново пламнаха. — Аз… Ъ-ъ-ъ… Наистина трябва да… — Мел пъхна в ръцете й чаша с искрящо шампанско.
— Да изпиеш първата чаша — довърши вместо нея Себастиан и я погледна изпитателно: — Анастасия, любов моя, изглеждаш ми много сияеща. Определено добре ти се отразява да навършиш двадесет и седем години.
— Не се рови в главата ми — измърмори тя и отпи, за да си даде време да измисли как да им обясни. — Не знам как да ви благодаря, че се отбихте. Извинете ме само за минутка.
— Няма нужда да се обличаш заради нас. — Наш наля и в останалите чаши. — Себастиан е прав. Изглеждаш страхотно.
— Да, ала наистина имам нужда да…
— Ана, аз имам по-добра идея. — При гласа на Бун откъм коридора настъпи гробна тишина. — Защо да не… — Гол до кръста, бос, той влезе в стаята и замръзна.
— Уха! — оповести Мел и скри усмивката си в чашата.
— Добре го каза, кратко и ясно — похвали я мъжът й, оглеждайки Бун с присвити очи. — Наминал си при съседката, а?
— Млъкни, Себастиан! — обади се Моргана, опряла ръце на корема си и се усмихна: — Изглежда нещо попречихме.
— Мисля, че щяхме да попречим, ако бяхме дошли по-рано — прошепна Наш в ухото на Мел и тя едва не прихна.
Ана им хвърли един изпепеляващ поглед и се обърна към Бун:
— Моите братовчеди са решили да ми устроят малко празненство и всички те са много изненадани, че мога да имам личен живот… — Тя погледна многозначително през рамо: — Който не ги засяга!
— Винаги е кисела, като я изкараш от леглото — обясни Себастиан, примирил се с присъствието на Бун. Засега. — Мел, май ще ни трябва още една чаша за шампанско.
— Вече е пълна. — Тя пристъпи напред усмихната и я подаде на Бун. — Ами не можеш да ги натупаш — добави под носа си и той кимна.
— Е… — Отпи една голяма глътка и въздъхна. Очевидно плановете му за остатъка от деня трябваше да се променят. — Някой да е донесъл торта?
Моргана доволно се засмя и посочи към една кутия:
— Наш, дай на Ана един нож, за да отреже първото парче. Мисля, че ще минем без свещи. Струва ми се, че желанието й вече се е изпълнило.
ОСМА ГЛАВА
Ана бе прекалено свикнала с братовчедите си, за да може дълго да е смутена или да им се сърди. Освен това просто бе прекалено щастлива с Бун, за да таи яд. Дните минаваха, а те бавно и внимателно заздравяваха връзката си.
Ако бе започнала да му се доверява със сърцето си и с тялото си, още не можеше да му довери тайните си.
Въпреки че чувствата му към нея узряха, задълбочиха се и преминаха в любов, каквато никога вече не бе очаквал да изпита, той не по-малко от нея се страхуваше да направи тази последна крачка, която би съединила техните два живота.